Заклинателят (Разширено и ревизирано издание) полностью

— Пукната курва не се мярка на хоризонта! — изтърси разочаровано той, бързо мина край Крис, без да я поглежда и пое с асансьора към стаята си да спи. Когато по-късно Крис спомена шеговито за инцидента, режисьорът побесня и я обвини, че „страда от излишък на халюцинации“, на които хората „сигурно ще повярват само защото си кинозвезда!“. Освен това я нарече „луда за връзване“, но после я утеши с предположението, че „може би“ все пак е видяла някого и се е припознала. „Не е напълно изключено — призна невъзмутимо той, — прабаба ми е била швейцарка.“

Крис мина зад бара и му напомни за случая.

— Да, същото изражение, Бърк. Колко джин-тоника ти се събраха за днес?

— Не ставай глупава! — отсече Денингс. — Цяла вечер бях на чай, представяш ли си, скапано факултетско чаено парти!

Крис кръстоса ръце върху плота.

— Къде си бил? — скептично попита тя.

— Добре де, присмивай ми се!

— Значи си се натряскал на чаено парти заедно с йезуитите?

— Не, йезуитите бяха трезви.

— Те не пият ли?

— Да не си се побъркала? Къркаха като разпрани. В живота си не съм виждал такива пияндета!

— По-тихо, Бърк. Ригън може да чуе.

— Да, Ригън — прошепна Денингс. — Разбира се! А сега къде ми е проклетото питие?

Крис неодобрително поклати глава и извади бутилка и чаша.

— Ще ми кажеш ли какво си дирил на факултетско чаено парти?

— Тъпите пиари вечно ме пращат да върша твоята работа. За Бога, обсъждахме как сме им одрискали територията — промърмори благочестиво режисьорът.

— Хайде, смей ми се! Да, за това само ви бива всичките — да се смеете и да въртите задници.

— Аз само стоя и се усмихвам невинно.

— Е, така или иначе някой трябваше да им направи шоу.

Крис посегна и плъзна пръст по белега над лявата вежда на Денингс — спомен от жестокия удар на екшън-героя Чък Дарън в последната вечер на предишния му филм.

— Избелява — каза загрижено Крис.

Денингс се навъси зловещо.

— Ще се погрижа повече да не го вземат в свестен филм. Вече пуснах слуха.

— Стига, Бърк. За такава дреболия?

— Този човек е смахнат, скъпа! Луд за връзване и много опасен! Бога ми, той е като дърто псе, дето дреме кротко на припек, а един ден скача изневиделица и жестоко захапва някого за крака!

— И разбира се, целият инцидент няма нищо общо с твоите приказки пред целия снимачен екип, че актьорската му игра е путкинска излагация от сорта на борбата сумо?

— Скъпа, това беше грубо — упрекна я благочестиво Денингс, поемайки от ръката й чаша джин-тоник. — Мила моя, за мен е съвсем допустимо да кажа „путкинска“, но не и за любимеца на Америка. А сега разкажи как си, моя малка звездичке на песните и танците.

Крис сви рамене и се подпря на плота.

— Хайде, кажи ми, скъпа, унила ли си?

— Де да знам.

— Сподели със скъпия си чичо.

— По дяволите, май трябва да пийна нещо.

Крис рязко се надигна и посегна към шишето водка.

— О, да, превъзходно! Блестяща идея! Е, какво има, съкровище? Какво те мъчи?

— Мислил ли си някога за смъртта? — попита Крис.

Денингс сбръчка чело.

— За смъртта ли каза?

— Да, за смъртта. Мислил ли си някога наистина за нея, Бърк? Какво означава? Ама наистина какво означава.

Тя си наля водка.

Леко раздразнен, Денингс заяви дрезгаво:

— Не, скъпа, не съм! Аз не мисля за това. Просто го правя. Но откъде, за Бога, ти хрумват подобни идеи?

Крис сви рамене и пусна кубче лед в чашата си.

— Не знам. Тази сутрин си мислех за нея. Е, всъщност не мислех; беше нещо като… като сън в мига на пробуждането и цялата се разтреперих, Бърк. Смисълът ме потресе. Нали разбираш, Бърк, краят, истинският ужасен край, сякаш никога дотогава не бях чувала за смъртта! — Тя се загледа настрани и поклати глава. — Ако знаеш как се изплаших! Имах чувството че падам от скапаната планета с двеста милиона километра в час. — Крис вдигна чашата към устните си. — Май ще я пийна чиста — промърмори тя и отпи.

— Глупости! — възрази презрително Денингс. — Смъртта е утеха.

Крис остави чашата.

— Не и за мен.

— Така е! Ще живееш и след смъртта чрез творчеството, чрез децата си.

— Дрън-дрън! Децата — това не съм аз.

— Да, слава Богу! И една си ми предостатъчна.

Крис се приведе напред с чаша в ръка и красивото й личице се обтегна угрижено.

— Не, Бърк, помисли само! Да не съществуваш! Да не съществуваш завинаги, завинаги…

— О, престани! Стига си хленчила, ами вземи да си домъкнеш божествените дълги крака на факултетското чаено парти другата седмица! Може свещениците да ти предложат утеха!

Бърк удари с чашата по плота.

— Дай по още едно.

— Знаеш ли, нямах представа, че пият.

— Ами като си глупава… — отсече грубо режисьорът.

Крис го погледна. Дали наближаваше точката на безвъзвратно пиянство? Или наистина го бе засегнала с нещо?

— Ходят ли на изповед? — попита тя.

— Кои?

— Свещениците.

— Откъде да ги знам? — избухна Бърк.

— Нали веднъж ми каза, че си учил за…

Денингс стовари длан върху плота.

— Къде ми е проклетото питие?

— Дали да не ти налея кафе?

— Не ставай зла, скъпа. Искам питие.

— Полага ти се кафе.