Заклинателят (Разширено и ревизирано издание) полностью

След минута вече си бе у дома. Изтича до тоалетната. После влезе в кухнята.

— Привет, Крис, как мина денят?

До масата седеше красива блондинка на двайсет и няколко години. Шарън Спенсър. Свежа. От Орегон. През последните три години работеше като секретарка на Крис и наставничка на Ригън.

— О, обичайните щуротии. — Крис лениво пристъпи до масата и започна да преглежда пощата. — Има ли нещо вълнуващо?

— Искаш ли другата седмица да вечеряш в Белия дом?

— Де да знам, Марти; на теб какво ти се прави?

— Да се натъпча с шоколад до премаляване.

— Къде е Ригс?

— Долу в детската стая.

— Какво прави?

— Вае. Птица, струва ми се. За теб.

— Да, тъкмо птица ми трябва — промърмори Крис. Тя пристъпи до печката и си наля чаша горещо кафе. — Шегуваше ли се за вечерята?

— Не, разбира се — отвърна Шарън. — В четвъртък е.

— Много народ ли ще има?

— Не. Доколкото разбрах, само петима или шестима.

— Страхотно!

Стана й приятно, но не беше особено изненадана. Всички жадуваха за компанията й: шофьори, поети, професори, крале. Какво харесваха в нея? Жизнеността?

Крис седна до масата.

— Как мина урокът?

Шарън запали цигара и се намръщи.

— Пак имахме трудности с математиката.

— Сериозно? Чудна работа.

— Да, знам. Това й е любимият предмет.

— Ами такава е днешната математика. Господи, аз не бих могла дори да си разваля дребни за автобуса, ако…

— Здравей, мамо!

Дъщеричката на Крис се втурна през вратата с разперени ръце към майка си. Две рижави опашки. Грейнало луничаво лице.

— Здрасти, малко чудовище. — Широко усмихната, Крис сграбчи детето в прегръдката си и млясна възторжено сочната розова бузка; не можеше да удържи бликналата си обич.

— Мммляс-мммляс-мммляс! — Още целувки. После тя се отдръпна, вгледа се в лицето на Ригън и попита: — Е, какво прави днес? Нещо вълнуващо?

— Е, разни работи.

— Какви работи? Хубави ли бяха?

— Чакай да си помисля. — Ригън опря колене в краката на майка си и леко се залюля напред-назад. — Ами… учих, разбира се.

— Аха…

— И рисувах.

— Какво рисува?

— Ами… цветя, нали знаеш. Маргаритки. Само че розови. И после… а, да! Онзи кон! — Очите на Ригън внезапно се разшириха от вълнение. — Онзи човек имаше кон, нали разбираш, там, край реката. Вървяхме, мамо, нали разбираш, и после дойде онзи кон, беше толкова красив! О, мамо, трябваше да го видиш, и човекът ми позволи да го яхна! Наистина! Е, само за минутка!

Крис намигна многозначително на Шарън.

— Същият ли? — попита тя и повдигна вежди.

Когато Крис се прехвърлиха за снимки във Вашингтон, русата секретарка, която бе станала буквално част от семейството, се настани при тях в стаята за гости на горния етаж. Но после се запозна с „конника“, който ползваше услугите на една близка конюшня и тогава Крис реши, че Шарън се нуждае от място за уединение. Нае й апартамент в скъп хотел и настоя да плати сметката.

— Да, същият — усмихна се Шарън.

— Конят беше сив — добави Ригън. — Мамо, не може ли да си вземем кон? Тоест, исках да кажа може ли?

— Ще видим, скъпа.

— Когато ще си имам кон?

— Ще видим. Е, къде е твоята птица?

При тия думи Ригън я изгледа с недоумение спря за миг, после се завъртя към Шарън и се усмихна широко, разкривайки шините върху зъбите си, но в усмивката имаше и плах упрек.

— Казала си! — Тя отново се обърна към майка си и се изкиска. — Трябваше да е изненада.

— Искаш да кажеш…

— С дълга смешна човка, както я искаше!

— О, Ригс, толкова си мила. Може ли да я видя?

— Не, още не съм я оцветила. Кога ще вечеряме, мамо?

— Гладна ли си?

— Умирам от глад.

— Още не е станало пет. Кога обядвахте? — обърна се Крис към Шарън.

— О, някъде към дванайсет — отговори Шарън.

— А кога се прибират Уили и Карл?

Крис им беше дала свободен ден.

— Към седем, мисля — каза Шарън.

— Мамо, може ли да отидем на ресторант? — обади се умолително Ригън. — Може ли?

Крис хвана ръката на дъщеря си, усмихна се нежно и я целуна.

— Бягай горе да се облечеш и тръгваме.

— Обичам те!

И Ригън изтича към стаята си.

— Скъпа, облечи си новата рокля! — извика след нея Крис.

— Иска ли ти се пак да си на единайсет? — попита замислено Шарън.

— Знам ли… — Крис отново започна да преглежда писмата. — Със сегашния ум? И с всички спомени?

— Естествено.

— В никакъв случай.

— Помисли пак.

Крис остави писмата и взе една папка е прикрепен към корицата плик от нейния агент Едуард Джарис.

— Мисля, че бях им казала за известно време да не ми пращат сценарии.

— Трябва да го прочетеш — каза Шарън.

— Тъй ли?

— Да, аз го прочетох тази сутрин.

— Добра вест?

— Според мен страхотна.

— И ще играя монахиня, която открива, че е лесбийка, нали?

— Не, нищо няма да играеш.

— Я гледай ти! Значи киното наистина е тръгнало към добро. Какви ги дрънкаш, Шарън? Защо ми се хилиш така?

— Искат да бъдеш режисьор — обясни плахо Шарън и пусна облаче дим от цигарата си.

— Какво?

— Прочети писмото.

— О, Боже, Шар, ти се шегуваш!

Крис грабна писмото и очите жадно запрескачаха от дума на дума: „… нов сценарий… триптих… студиото иска сър Стивън Мур… приема ролята при условие…“

— Да режисирам неговите сцени!