Киндерман бе проверил алибито на Карл Енгстрьом за момента на смъртта на Денингс. Времето на прожекцията съвпадаше, както и разписанието на транзитния автобус. Нещо повече, шофьорът на автобуса, в който Карл твърдеше, че се е качил от спирката пред киното, бе приключил смяната и слязъл на кръстовището на Уисконсин около девет и двайсет, също като Карл. Там го бе сменил неговият колега, който беше записал в служебния дневник и точното време на смяната — девет и осемнайсет.
И все пак на бюрото на Киндерман лежеше криминално обвинение срещу Енгстрьом от 27 август 1963 г. Обвиняваха го, че в течение на няколко месеца е откраднал голямо количество наркотици от къщата на лекар в Бевърли Хилс, където работел заедно с Уили.
… Роден на 20 април 1921 г. в Цюрих (Швейцария). Женен за Уили Браун, 7 септември 1941 г. Дъщеря Елвира, родена в Ню Йорк, 11 януари 1943 г., настоящ адрес неизвестен. Ответникът…
И след това ставаше напълно неразбираемо.
Лекарят, без чиито показания не можеше да има успешно обвинение, изведнъж — и без да дава никакво обяснение — оттеглил обвиненията.
Енгстрьом със сигурност бе задигнал наркотиците, но медицински преглед след обвинението не разкриваше и най-малък признак, че е наркоман.
Все още със затворени очи, детективът тихо започна да рецитира „Джаберуоки“ от Луис Карол: „Бе сгладне и честлинните комбурси тарляха се и сврецваха във плите…“ Това бе още един от триковете на Киндерман за избистряне на ума.
След като довърши стихотворението, той отвори очи и се загледа в Ротондата на Капитолия. Опитваше се да не мисли за нищо, но както винаги задачата се оказа невъзможна. Детективът с въздишка се озърна към доклада на полицейския психолог за неотдавнашното оскверняване на църквата „Света Троица“.
