Черна меса… вид дяволопоклонничество, чиито ритуали включват в най-общи линии: 1. Призив („проповед“) към членовете на общността да вършат зло. 2. Сношение с демона (твърди се, че е болезнено, а пенисът на дявола неизменно се описва като „леденостуден“). 3. Различни видове осквернения, често със сексуален характер. Приготвят се например причастия с необичайни размери, направени от брашно, изпражнения, менструална кръв и гной, които след това се разрязват и използват като изкуствени влагалища, с които проповедниците яростно се съвкупляват, крещейки, че изнасилват девствената Божия майка или Христос. При друг случай статуетка на Христос била напъхана дълбоко във влагалището на едно момиче, а анусът бил натъпкан със Светото причастие, което проповедникът изчегъртал, крещейки богохулства, и содомизирал момичето. Изображения на Христос и Дева Мария в естествена големина също играят роля в ритуала. Статуята на Дева Мария например — обикновено гримирана, за да прилича на проститутка — бивала допълвана с изкуствени гърди, които поклонниците смучели, и с вагина, в която можело да се пъхне пенис. Към статуите на Христос добавяли пенис, който можел да бъде смукан както от жени, така и от мъже, или да се вкарва във влагалищата на жените и анусите на мъжете. Понякога вместо статуя на кръста връзвали жив мъж, който да изпълнява същата роля, а след семеизпразването събирали спермата в богохулно осветен потир и я използвали за причастие върху олтар, покрит с изпражнения. Това…
Киндерман прелисти на нова страница, където се описваха ритуалните убийства. Прочете я бавно, хапейки връхчето на показалеца си, а когато приключи, поклати намръщено глава над текста и се озърна към лампата. Изключи я и напусна кабинета.
Подкара към моргата.
Младежът в приемната дъвчеше сандвич с шунка и кашкавал. Когато Киндерман се приближи, той тъкмо изтръскваше трохите от кръстословицата пред себе си.
— Денингс — прошепна дрезгаво детективът.
Дежурният кимна, бързо надраска в кръстословицата дума с пет букви, после стана заедно със сандвича и тръгна по коридора.
— Насам — каза лаконично той.
Киндерман го последва с шапка в ръка, долавяйки откъм водача си лек мирис на кимион и горчица. Стигнаха до редицата хладилни шкафове за онези, които спят вечен сън.
Спряха пред номер 32. Апатичният младеж го издърпа. Отхапа от сандвича и една троха ръжен хляб, зацапана с майонеза, падна върху захабения чаршаф. Киндерман постоя, сетне бавно и внимателно дръпна чаршафа, за да разкрие онова, което вече бе виждал, но още не можеше да повярва: главата на Денингс беше завъртяна на 180 градуса и гледаше право назад.
Сред една топла зелена низина в университетското градче на Джорджтаун, Деймиън Карас тичаше сам по овалната писта, покрита със сгурия. Беше облечен с къси бежови панталони и тениска, обилно напоена с пот. На хълмчето пред него снежнобелият куполна астрономическата обсерватория подскачаше в такт със стъпките му, а отзад медицинският факултет чезнеше сред възвишенията. Откакто го освободиха от задълженията му, той идваше тук всеки ден и бягаше километър подир километър с надеждата за спокоен сън. Почти бе успял; почти бе прогонил скръбта, впита в сърцето му с упорството на дълбока татуировка. Когато тичаше до изнемогване, хватката й ставаше много по-хлабава и понякога съвсем изчезваше. За малко.
Двайсет обиколки.
Да, по-добре. Много по-добре. Още две.
