Криминалната лаборатория за няколко милиона долара на Джак Морган заемаше целия приземен етаж на Private и представляваше почти две хиляди квадратни метра лаборатория за изследване на улики с възможно най-модерната техника, оценявана като една от най-добрите лаборатории в страната. Освен че работеше в услуга на клиентите на Private, тя беше и много доходоносна, тъй като биваше наемана от различни полицейски управления от страната, когато се нуждаеха от бързи резултати и само най-развитите технологии можеха да им свършат работа.
Доктор Сиймор Клопенберг, техният любим д-р Сай, беше горд началник на тази лаборатория, но точно сега той и Мо-бот седяха в нейния офис, една мрачна стая като пещера, която Мо наричаше „моята уютна бърлога“. Там тя палеше тамян, беше преметнала шалове върху лампите и беше сложила снимки на мъжа и децата си на десктопите на дванадесетте монитора, които заемаха бюрото й. На екран номер шест вървяха местните новини и се виждаше близък кадър на говорещо лице, което отразяваше сензационното „Убийство в Малибу“.
Сай се беше проснал и се въртеше на стола си, но Мо седеше на ръба на стола и явно беше ядосана и превъзбудена. Като успешен геймър във военни ролеви игри в реално време, Мо понякога преплиташе играта и реалността. Емоцията я връхлиташе — онзи прилив на адреналин от усещането да бъдеш воин. Докато гледаше как репортерката говори пред камерата, Мо възприе образа на своя аватар, провери оръжията в своя арсенал и свика виртуалната си армия.
Репортерката, която се взираше в тях от екрана, беше Ранди Търнър, която от няколко години се подвизаваше в Канал 9. Тя говореше в обектива на камерата:
— Джак Морган, изпълнителен директор на Детективска агенция Private, е смятан от мнозина за главния заподозрян за убийството на своята бивша любовница и лична асистентка Колийн Мълой.
На екрана се появиха снимки на Джак, а после и кадри с него, прегърнал Колийн, как притичват в дъжда от навеса на някакъв ресторант към неговата кола. След това дадоха клипче с тях двамата на холивудско парти да си шепнат и да се смеят.
Търнър говореше по време на целия монтаж.
— Баща на Джак Морган е покойният Томас Морган, осъден за изнудване и убийство през 2003 г., починал в затвора през 2006 г. Също като баща си, Джак Морган, предполага се, че той има връзки с организираната престъпност.
На Мо й дойде в повече. Скочи от стола си и изкрещя на телевизора:
— Връзки с организираната престъпност ли? Сигурно имаш предвид, че изплати дълга от комар на брат си!
— Успокой се — каза Сай. — Това означава само, че пресата търси на сляпо. Ако разполагаха с нещо срещу Джак, нямаше да се налага да се позовават на баща му. Нямаше да има нужда да намекват каквото и да било.
Търнър заговори от екрана с висока разделителна способност на стената над бюрото на Мо:
— Близки до полицията източници информираха Канал 9, че открити по жертвата веществени доказателства уличават Джак Морган, но естеството на тези улики се укрива от медиите.
— Майната ти. Умри, кучко!
Сай грабна дистанционното от ръката на Мо и спря телевизора.
— Ще й отрежа главата, ще й отсека краката от коленете и ще я оставя да стои така, на парчета. Изобщо няма да разбере, че е мъртва.
— Морийн, проявата на емоция дава обратен ефект.
— Джак никога не би убил Колийн.
— Не, не би, не е и няма да бъде обвинен. Това е просто свободната преса в действие, размътват новините.
— О, да не би да твърдиш, че нито един невинен човек не е влизал в затвора? Никога ли не се случва?
— И какво искаш да кажеш? Няма ли да е по-добре да вложиш цялата тази енергия в работа по случая?
— Естествено, че ще го направя. Но и ти, и аз знаем, че единственото, което може да спаси Джак, е самопризнанието на убиеца. Самопризнание, което включва обяснение на това, как е вкарал спермата на Джак в тялото на Колийн.
Докато карах, прослушах гласовата си поща. Имаше съобщение от изнервения Кармине Ноча, Дел Рио и Скоти, и накрая последната информация по случая с убийството в „Бевърли Хилс Сън“ от Круз. Говорих надълго с офиса ни в Рим, когато получих обратно обаждане от Джъстийн. Щом пробвах да й се обадя, се включи нейната гласова поща.
— В момента шофирам — казах. — Ще се опитам да ти звънна пак по-късно.
Малко след осем отбих в алеята към къщата ми. Тъкмо разкопчавах колана си, когато една полицейска патрулка мина покрай мен и спря на банкета на пътя. Цветните полицейски светлини озариха портата и оградата на къщата.
Те хвърлиха светлина и върху ума ми. Бях карал на автопилот през последните четиридесет минути и се бях прибрал вкъщи, въпреки че изобщо не бях имал намерение да идвам тук. Вратата на патрулката се тресна отзад. Свалих прозореца си и лъч на фенерче ме заслепи така, че виждах само силуета на полицая.
— Шофьорската книжка и документите на автомобила, моля.
Не можех да се закълна, но бях почти сигурен, че не бях карал с превишена скорост. Извадих книжката от портфейла си и я подадох през прозореца. После се пресегнах към жабката и намерих документите на колата. Подадох и тях.
