На Дел Рио му допадаше това, че от този имот не се виждаха други къщи, така че можеше да държат положението под контрол. Запали цигара. Не беше пристрастен към пушенето, но понякога просто му доставяше удоволствие да издиша дима, а той да бъде отнесен от вятъра.
Дел Рио наблюдаваше актьорите и си мислеше, че филмът е едва ли не безспорният блокбастър на следващото лято — при положение че Дани не влезе в затвора. А може би приходите в боксофиса на продукцията ще скочат до небето, ако това се случи.
В момента говореше режисьорът и казваше на двамата да заемат местата си. Те излязоха от колата и отидоха в къщата с множеството странни пристройки, тъкмо когато трима от приятелчетата на Дани се зададоха по пътя.
Скоти напусна поста си на оградата, приближи се и застана до Дел Рио.
— От тримата харесвам единствено Шустър — мениджърът. Мисля, че той искрено харесва Дани. А Барстоу, агентът на Дани… Той не харесва никого. Марв Кулос… Него го разбирам. Не се опитва да скрие, че е тук само заради парите.
— За всички тях това е само заради парите, Скоти. Просто различните нюанси на зеленото.
Тримата мъже дойдоха при детективите и Шустър каза:
— Вие сте хората от Private, нали?
Дел Рио си помисли, че Шустър изглежда щастлив, и то с право. Беше чакал много време да започнат снимките и днес това най-после се случваше.
— Ако искате, си вземете нещо за хапване. Караваната с храната е зад плевнята — каза Барстоу.
— Благодаря, но няма нужда — отговори Дел Рио.
Той си мислеше, че изобщо не е зле от време на време да поемат леки топки. И всичко да е под контрол.
На петнайсет метра от авокадовата горичка асистент-режисьорът извика:
— Тишина, моля. Искам тишина.
Някой хлопна дъската и каза „Първи дубъл“, а асистент-режисьорът продължи с „Четири, три, две… камера“.
Фокусът беше на входната врата на къщата, откъдето излезе Дани, последван от Пайпър. Той се обърна към нея и каза:
— Разбери ме, този тип е луд.
— Хахо — вметна Пайпър с италиански акцент.
— Опитай се да се държиш сериозно, става ли? — каза Уитман, докато се качваха в колата.
— Знам, знам, хахо е куку. И да си държа устата затворена.
— Аз съм хахо, че ти позволявам да дойдеш с мен. Ако нещо се случи с теб, Джия… — каза звездата на филма на екранната си приятелка.
Момичето се изсмя и каза „stupido“, а Дани запали двигателя на шикозната кола. Колата изръмжа. Пайпър изписка и политна назад към облегалката, когато спортният автомобил отпраши по Сизар роуд.
Движеше се прекалено бързо.
Това не беше по сценарий. Екипът и зяпачите застинаха и зяпнаха от изумление, щом колата профуча през отворената порта и продължи нататък. Режисьорът изкрещя „Стоп“, но автомобилът не спря.
Вместо това Дани направи рязък ляв завой към двулентовия път и колата се превърна в ярка синя черта, която ставаше все по-малка, докато накрая не се скри от погледа и те не престанаха да чуват звука от мотора.
— Какво, по дяволите, беше това? Какво става, мамка му? — изкрещя режисьорът.
Шустър, който стоеше до Дел Рио, припряно набираше нечий номер на телефона си. Същото правеше и Марв Кулос.
— Дани. Марв е. По дяволите, Дани, обади ми се. Не е смешно — умоляваше Кулос.
— Ще се върне всеки момент — Скоти каза на себе си. После се обърна към Дел Рио. — Той просто харесва колата и момичето. След секунда ще се върне. Просто се прави на интересен.
— Надявам се да си прав — отговори Дел Рио.
Задоволството му се беше изпарило, а на негово място се беше появило смразяващо чувство, сякаш студен вятър пронизваше гърдите му. Извади телефона си, набра номера на Джъстийн и щом тя вдигна, каза:
— На обекта сме от един час и вече загубихме проклетото хлапе. Да, точно така, за Дани говоря. Отпраши със сто и деветдесет със спортна кола за триста хиляди долара. Приготвѝ се за следващото, Джъстийн. Взе и момичето. Пайпър Уиник. Не. Мммне. Никой тук не е известен, че се кани да заминава.
Беше вече късен следобед. Джъстийн и Скоти бяха прекарали целия ден да търсят Дани. Ходиха до неговата къща и до тази на Пайпър в Бевърли Хилс. Бяха се свързали с приятелите и роднините и на двамата и чак сега си тръгваха от студията, след като бяха говорили с всеки, който имаше мнение за изчезването на Дани… Което значеше абсолютно всеки. Половината от хората, с които разговаряха, смятаха Дани за безотговорен, незрял и че не осъзнава какви са последствията от неговите действия.
Другата половина мислеха, че разбира последствията напълно, а изчезването му е рекламен трик, имитиращ сюжета на филма. Няколко души предположиха, че агентът на Дани, Алън Барстоу, го е измислил.
Във всеки случай, Джъстийн беше наясно, че съвсем скоро полицията ще издирва едно синьо ферари и две млади кинозвезди.
Тя каза на Скоти да си сложи колана и излезе от студия „Арлекин“ със свистящи гуми, отправяйки се към Бевърли Хилс.
Докато караше, Джъстийн удряше волана от яд и отчаяно се мъчеше да намери смисъл в безумното и рисковано бягство на Дани. Нямаше как да се оправдае с временна загуба на паметта си, след като се беше измъкнал с онази кола заедно с Пайпър Уиник на съседната седалка.
