Какво пропускаше? Беше ли той едно самовлюбено дете?
Или пък беше психопат?
Във всеки случай, поведението му беше саморазрушително.
Дани Уитман, хлапето, което рискуваше да загуби всичко, можеше да влезе в затвора от двадесет и пет години до живот.
И това при условие че не наранеше Пайпър.
Джъстийн ускори, за да мине на жълто на един светофар, и попита Скоти:
— Чу ме да му казвам да се държи добре, нали? Да не ходи никъде с някого от другия пол.
— След две пресечки трябва да завиеш. По-добре се престрой в лявата лента отсега…
— Той се съгласи с нашите условия. Не спирам да се питам дали е луд. В смисъл, дали наистина е с всичкия си.
Скоти скочи на въображаема спирачка от своята страна на колата, когато Джъстийн взе рязък ляв завой на червено.
— Разбираш ли, аз го харесах, Скоти. При това много. Какъв беше адресът?
— Улица „Норт Мейпъл“ 345. Би трябвало да се пада след три пресечки. Аз поемам отговорността, Джъстийн, но и аз не знам какво по-различно можех да сторя. Трябваше да стоим извън кадъра, който се простираше чак до пътя.
— Нямало е как да го предвидиш. Наистина го мисля, Скоти.
Сградата, която изникна от дясната им страна, представляваше около петнайсететажен блок. Джъстийн сви по една рампа от източната му страна и вкара колата навътре в подземния гараж.
Няколко минути по-късно двамата със Скоти съобщаваха имената си на жената на рецепцията на „Агенция за набиране на таланти Барбара Кроули“.
Агентът на Пайпър Уиник, Барбара Кроули, дойде на рецепцията минута след като беше повикана. Тя беше привлекателна жена малко над четиридесет, с къса коса със златисти и сребристи оттенъци. Беше със скъп черен костюм, златни гривни и черен лак за нокти.
Джъстийн забеляза, че Кроули беше изяла червилото си и изглеждаше по-скоро раздърпана за една така добре поддържана жена.
— Свързахте ли се с Дани? — попита тя.
— Не. Още не — отговори Джъстийн.
Тя представи Крисчън Скот, а после двамата последваха Кроули по коридора, осеян с големи снимки на кинозвезди, снимки, надписани за нея с благодарност и обич.
След като настани Джъстийн и Скоти пред бюрото си, Кроули затвори вратата на офиса си и каза:
— Тревожа се за Пайпър. Не, това не е съвсем точно. Обезумяла съм от притеснение.
— Мислите ли, че Дани може да я нарани? — попита Джъстийн.
— Дали може? Дали би я наранил? Дали е просто обикновено хлапе, което се превръща в звезда, или е нещо много по-лошо? Преди време Дани беше приет в болница. Това известно ли ви е?
— Никой не ни го е казвал.
— Нека аз ви разкажа тогава. Дани доброволно влезе в клиниката „Блу скайс“, за да се „пренастрои“ и се скри от погледите за два месеца.
Джъстийн знаеше за тази клиника. Томи Морган беше прекарал известно време там заради пристрастеността си към хазарта.
— Това е клиника за лечение на зависимости, нали? — попита Скоти. — Специално място само за подбрани пристрастени.
— Не е само за пристрастени хора. Известните личности, които могат да си го позволят, ходят там за отдих и почивка — каза Кроули. — Както разбрах, проблемите на Дани са били породени от стреса и когато два месеца по-късно излезе, Марв Кулос ме увери, че Дани е съвсем добре. Просто е имал нужда от почивка. Така че аз се срещнах с него. Изглеждаше трезвен и здравомислещ, иначе никога не бих позволила на Пайпър да поеме този ангажимент. После, когато Кейти Блекуел заяви, че е била насилена, аз казах на Пайпър, че смятам да прекратя договора, но тя искаше да работи с Дани, и то много. Родителите й желаеха тя да направи филма.
— Помните ли кога Дани е бил в клиниката? — попита Джъстийн.
— Преди около шест месеца, струва ми се.
Телефонът на бюрото иззвъня и Кроули се спусна да вдигне слушалката. Извърна тяло настрани от посетителите си и каза:
— Да, да. С удоволствие. Сега е удобно.
След това затвори слушалката и уведоми гостите си:
— Полицията е тук. Родителите на Пайпър са ги повикали. Съжалявам, че така се получава, но Дани е отвлякъл Пайпър. Няма да мога да заспя, докато не върнем това дете на родителите му.
Джъстийн беше оставила Скоти да поеме задачата си за наблюдение на склада, след което се беше заставила да се обади на Томи Морган. Усещането беше като да вървиш по натрошени стъкла. Нощем. По време на градушка. Със забита в окото клечка.
Той все още беше в офиса си и беше приел обаждането й.
— Томи, имам един въпрос. Може ли?
— Разбира се, какво ти трябва?
— Беше ли в „Блу скайс“, когато Дани Уитман е бил там?
— Аа. Сега не мога да говоря, Джъстийн. Да се видим на вечеря? — беше отговорил Томи.
Тя трябваше да се съгласи, като добави, че Private ще поеме сметката.
И сега те се намираха в „Провидънс“, един от най-добрите ресторанти в страната — модерно и елегантно място, без да е секси. Именно затова Джъстийн беше избрала него. Искаше Томи да се почувства поласкан и обгрижен, но не и да му дава фалшиви сигнали. Преди време я беше свалял.
