— Ей, не, обратно, обратно! — Детектив Хийт направи знак на двама униформени, но жената с потника и отрязаните дънкови шорти вече бе вътре и крачеше към Руук. — Това е местопрестъпление, вървете си.
— Може ли поне да взема автограф?
Хийт прецени целесъобразността на ситуацията. Последният път, когато се опита да прогони фенка, десет минути се разправя с нея, а след това час писа отговор на официалното й оплакване. Грамотните фенове бяха най-гадни. Кимна на униформените и те изчакаха.
— Вчера сутрин ви гледах по Дъ Вю3. Боже мой, още по-готин сте на живо. — Затършува трескаво в сламената си чанта, но не сваляше очи от него. — След предаването изтичах навън и купих списанието, за да ви прочета историята, ето. — Извади последния брой на Фърст прес. Корицата представляваше Руук и Боно насред бежански лагер в Африка. — О! Имам маркер.
— Идеално. — Той го взе и посегна за списанието.
— Не, подпишете тук! — Тя направи още крачка напред и разкри сутиена си.
Руук се усмихна.
— Май ще ми трябва повече мастило.
Жената избухна в смях и стисна лакътя на Ники Хийт.
— Виждаш ли? Затова ми е любимият писател. Хийт обаче се съсредоточаваше върху стъпалата на Гилфорд, където детектив Очоа постави съчувствена длан на рамото на портиера. Излезе от сянката на навеса, изтанцува едно лимбо под лентата и отиде при двамата мъже.
— Портиерът казва, че жертвата е живял в сградата. Шестият етаж.
Зад гърба на Ники, Руук се прокашля, но тя не се обърна. Или злорадстваше, или подписваше гърдите на фенката си. Ники не бе в настроение да наблюдава нито едно от двете.
Час по-късно, сред усилното безмълвие на апартамента на жертвата, детектив Хийт, олицетворение на съчувственото търпение, седеше на стол антика срещу съпругата му и седемгодишния им син. В скута на детектива имаше подвързан със спирала син репортерски тефтер. Привично изправената й като на танцьор стойка и ръката, отпусната на едната резбована облегалка, излъчваха почти благородническо достойнство. Когато улови погледа на Руук, втренчен от другата страна на стаята, той се обърна и заразглежда картината на Полък на стената срещу себе си. Хийт се замисли колко петната боя приличат на онези от кръв по престилката на келнера и, въпреки че се опита да се сдържи, полицейският й мозък започна да превърта като на запис смачкания плот, вцепените физиономии на травматизираните служители и линейката, която откарва тялото на строителния магнат Матю Стар.
Хийт се зачуди дали Стар е „скачач“. Икономиката или по-точно липсата й бе съпътствана от десетки трагедии. Всеки един ден страната като че ли чакаше някоя прислужница да завърти хотелски ключ, за да открие поредния самоубил се изпълнителен директор или магнат. Егото може би беше противоотрова? От нюйоркските собственици на недвижими имоти, Матю Стар не се славеше с диплома по его, но бе написал поне курсова работа. Постоянно изоставаше в състезанието да остави името си на всичко с покрив в града, но човекът заслужаваше да му се признае, че поне не се отказваше.
И по вида на гнездото му, устояваше на икономическата буря със стил — два луксозни етажа в известна сграда малко встрани от Уест Сентръл парк. Всяка мебел бе или антика, или дизайнерска; холът представляваше двуетажен салон, а върху стените, чак до катедралния таван, висяха колекционерски картини. Би било логично да се предположи, че никои не е идвал да тъпче под вратата брошури на заведения или магазини.
Остатък от сподавен смях насочи вниманието на Ники към балкона, където работеха детективи Роули и Очоа, чиито имена с любов бяха слети в звучното „Роуч“4. Кимбърли Стар прегръщаше сина си и току го полюляваше — като че ли не чуваше. Хийт се извини и прекоси стаята, като по раменете й се плъзгаха езерца светлина от горните прозорци. Заобиколи криминолога, който напрашаваше френските прозорци, и излезе на балкона; отвори празна страница в тефтера си.
— Направете се, че сверяваме записки. — Роули и Очоа се спогледаха объркано и се приближиха. — Отвътре ви чух да се смеете.
— Уф, мале… — измрънка Очоа. Потрепна и увисналата от носа му капка пот падна на страницата й.
— Слушайте. Знам, че за вас това е просто още едно местопрестъпление, нали така? За онова семейство вътре обаче е единственото, на което са били. Чувате ли? Добре. — Тя почти се обърна към вратата, преди да каже: А, и като си тръгнем, искам да чуя вица. Добре ще ми дойде.
Когато Хийт се върна, бавачката тъкмо извеждаше от стаята сина на Кимбърли.
— Агда, изкарай Мати за малко. Не през входа. Чуваш ли? Не отпред. — Съпругата на Стар извади още една кърпичка и попи влагата по страните си.
Агда спря под арката.
— Толкова е горещо в парка днес за него. — Скандинавската бавачка имаше с какво да се похвали на външен вид и като нищо можеше да е била, например, съквартирантка на Кимбърли от университета. Сравнението принуди Хийт да се замисли за разликата в годините между Кимбърли Стар, която на пръв поглед още нямаше тридесет, и мъртвия й съпруг, който прехвърляше шейсетака. Всички в един глас, момчета и момичета: Съпруга трофей!
