— Да се върнем в края на връзката ви. Вероятно не ви е било лесно в офиса. Уволни ли ви, когато приключи?
— Аз реших да си тръгна. Съвместната ни работа щеше да е пълна с неловки ситуации, а и хич не исках да понасям остатъците от офисните мълви.
— Все пак, имала сте сериозна кариера там.
— Там имах голяма любов. Поне така си повтарях. Когато това приключи, не бях толкова съсредоточена върху кариерата си.
— Аз бих побесняла — рече детективът. Понякога най-добрият начин да зададеш въпрос бе да не го зададеш.
— Наранена и крехка, да. Бясна? — Морган се усмихна. — Нещата приключиха за добро. Нали знаете подобни връзки, забавни, удобни, тръгнали наникъде? Осъзнах, че използвах своята, за да се пазя от други, както правех и с работата си. Знаете ли за какво говоря?
Ники се размърда неудобно в стола си и успя да пусне едно неутрално „хъм“.
— В най-добрия случай използвах връзката за заместител. А и годините не се движат назад. — Ники пак се размърда, питайки се как така тя се оказа смутената. — Но Матю бе добър с мен. Предложи ми огромна сума пари.
Ники се опомни и се върна към разпита — записа си да попита Пакстън за потвърждение.
— Колко ви даде?
— Нищо. Не ги приех.
— Не е като да са му трябвали — каза Руук.
— Не виждате ли? — попита го Морган, сякаш никога не би видял. — Взема ли парите му, цялата ни връзка е била заради тях. Не беше както говореха. Не беше, за да се издигам с крака във въздуха.
Руук настоя:
— Но пък е можело и никой да не разбере за тях.
— Аз щях да зная — рече тя.
Детектив Хийт записа отговора и затвори тефтера си. От чинийката й крещеше морковен тарталет и тя трябваше да го накара да млъкне. Докато махаше опаковката от долната част, тя посочи с глава пекарната и попита:
— Ами това? Не очаквах да намеря тук прочутата магистърка по финанси, гълтаща Ред бул като вода.
Жената се засмя.
— А, тази Морган Донъли. Тук някъде е. От време на време се появява и ме подлудява. — Приведе се над масата, към Ники. — Краят на онази връзка преди три години се оказа откровение. Преди това имаше знаци, но не им обръщах внимание. Например, някои вечери стоях в големия си ъглов офис на последния стаж на Стар пойнт, докато разговарям по телефона, с още два разговора на изчакване и десетина имейла за отговор. Поглеждах към улицата и си мислех, „Всички течи хора долу… Прибират се при някого.“
Ники тъкмо облизваше глазурата от единия си пръст. Спря.
— Хайде сега, кариеристка на върха, сигурно е било удовлетворяващо.
— След Матю можех да си мисля само, „Какво ми остана?“ Мислех си и за всичко, което ме подминаваше, докато обличах тежкарските костюми и правех кариера. Живота, нали разбирате? Е, това беше откровението. Един ден гледах „Добро утро, Америка“ и започна готварското им предаване. Правеха пайове и си спомних как като дете обожавах да пека. И така ми се случи, по пижама и пантофи, почти на трийсет, без работа, без връзка и — да си призная, — без тях, дори когато ги имах. Замислих се и реших, че е време за рестарт.
Ники усети сърцето си да препуска. Отпи кафе и попита:
— И просто се хвърлихте с главата надолу? Без предпазна мрежа, без да гледате назад?
— Какво да гледам там? Реших да правя каквото ми носи удоволствие. Е, струва ми заем до козирката, но се получава. Започнах с малко… така де, огледайте се, още съм малка… но обожавам каквото правя. Дори съм сгодена.
Тя изпъна ръка, на която нямаше пръстен.
— Прекрасен е — каза Руук.
Морган направи объркана физиономия и се поизчерви.
— Никога не го нося, когато пека. С момчето, което ми прави уебсайта ще наденем хомота тази есен. Май че човек никога не знае накъде го води животът, а?
Ники трябваше да се съгласи.
На връщане Руук крепеше в скута си огромна кутия с двадесетина тарталети. На светофара Хийт внимателно спря, за да не се превърне подаръкът му за участъка в кутия трохи.
— Е, офицер Руук — попита тя, — още не си ми казал да пратя Морган Донъли в затвори. Защо така?
— А, не, тя не в списъка.
— Защото?
— Твърде щастлива е.
Хийт кимна.
— Съгласна.
— Само че все пак ще провериш алибито й дали Пакстън й е написал тлъст чек на сбогуване.
— Точно така.
— А и имаме да проверим изненадващия участник — скандинавската бавачка.
— Учиш се.
— О, да, много научавам. Въпросите бяха много осветляващи. — Тя го изгледа, усещайки, че ще последва нещо. — Особено когато спря да питаш по случая и започна с личните въпроси.
— … Тъй ли съм направила? Имаше интересна история за разказване и исках да я чуя.
— Хм. Не изглеждаше така. — Руук изчака, докато види руменината по бузите й и след това просто се обърна напред с глупавата си усмивка. Каза само:
— Зелено.
— Хей, човече, важното е, че си се сетил — каза Роули. Руук, Роуч и още детективи и униформени полицаи се бяха струпали в стаята за почивка, край отворената кутия от „Огън и глазура“, която Руук внимателно бе пазил по пътя. Различните целувки, кремчета и други сладки, с все глазурите, сметаната и ганаша си се бяха стопили и слели в нещо, което великодушно би могло да се определи като захарен еквивалент на прегазено животно.
