— За да сработи, трябва да го натиснеш отгоре. — Тя стисна между зъби фенерчето и с усилие разтвори леко вратите. Проточи врат и заклещи фенерчето между вратите. Хвърли поглед вътре и удовлетворена пристъпи на пода.
— Чисто е.
— Ченге докрай.
— Мм, не, не докрай.
Тя разбра точно колко тъмно може да стане, когато заизкачваха стълбите. Прозорци нямаше и не оставаше нищо от светлината отвън. Ники ги поведе, докато Руук не я изненада със собствен лъч светлина. На площадката на втория етаж го попита:
— Какво по дяволите е това?
— Приложение към айфона ми. Яко, а? — Екранът на телефона му излъчваше ярък пламък от виртуална запалка Бик. — Много е модерно по концерти напоследък.
— Мик ли ти го каза?
— Не, не ми го каза Мик. — Продължиха да се качват, а той добави: — Боно ми го каза.
Стъпалата до третия етаж не бяха предизвикателство, но задухът на стълбището ги принуди да бършат пот от лицата си. Във фоайето си тя натисна ключа за осветлението и веднага се укори, че я кара на автоматик.
— Имаш ли покритие?
— Да, показва всички чертички.
— Чудо на чудесата — рече тя и отвори собствения си телефон, за да набере капитан Монтроуз. На втория път даде свободно и докато звънеше, тя поведе Руук към кухнята и освети фризера.
— Изстуди челюстта, докато аз… Здрасти, капитане, реших да се обадя.
Детектив Хийт знаеше, че градът ще е под тревога и искаше да провери дали може да се върне в управлението или в някой временен щаб. Монтроуз потвърди, че Управлението за борба с кризисните ситуации е обявило тревога и че отпуските временно са отменени.
— Може да ми потрябваш да покриеш нечия смяна, но засега градът се държи прилично. Явно сме се поучили от затъмнението през 2003-а — каза той. — Предвид последното ти денонощие обаче, ще си ми най-полезна, ако си поотпочинеш и утре си свежа, в случай, че този случай още се влачи.
— Ъм, капитане, изненадахте ме с тази компания отпред.
— А, вярно. Обадих се в тринайсети участък. Добре се отнасят, надявам се.
— Да, много отговорно. Само че… с тази тревога, дали си оползотворяват силите както трябва?
— Ако имаш предвид дали има смисъл да пазят съня на най-добрия ми детектив, не се сещам за по-добра полза. Роули и Очоа настояха да го сторят, но ги спрях. Това вече щеше да е разхищение на ресурси.
Боже, помисли си ти. Точно това щеше да й дойде добре, да се появят Роуч и да я заловят, опряна в Руук в тъмното. Дори така не я блазнеше идеята униформените отпред да разберат кога си тръгва Руук, дори да бе скоро.
— Много мило, капитане, но съм голямо момиче, вече съм с вкъщи, вратата е заключена, прозорците са затворени, въоръжената съм и мисля, че градът ще е по-добре, ако освободите колата отпред.
— Добре — отвърна той. — Но си заключи вратата и я залости. Никакви странни мъже в апартамента ти тази вечер, ясно?
Тя погледна към Руук, който се подпираше на дъската за месо и притискаше към лицето си кърпа, пълна с ледени кубчета, и каза на Монтроуз:
— Нямаш грижи, капитане. И, капитане? Благодаря. — С това приключи обаждането и рече на Руук: — Тази вечер не им трябвам.
— Значи не се получи очевидният ти опит да прекратиш в зародиш посещението ми.
— Млъкни и ме остави да погледна. — Тя пристъпи към него и той свали кърпата. — Не се подува, това е добре. Ако беше два-три сантиметра по-близо до крака ми, щеше да пиеш храна през сламка през следващите два месеца.
— Чакай, ударила си ме с крак?
Тя сви рамене и попита:
— Е, и? — след което опипа челюстта му. — Раздвижи я пак. — Той го стори. — Болеше ли?
— Само гордостта ми.
Тя се усмихна и остави пръстите си, галейки бузата му. Ъгълчетата на устата му помръднаха леко нагоре и той я погледна така, че сърцето й затуптя бясно. Ники отстъпи назад, преди привличането да стане неустоимо и ненадейно се запита смутено дали не е някаква откачалка, която се възбужда на местопрестъпления. Първо на балкона на Матю Стар, а сега в собствената си кухня. Не е лошо да си малко откачен, но — местопрестъпления? Определено представляваха най-малко общо кратно. Е, те и… Руук.
Той изтръска леда в мивката и докато бе зает, през ума й запрепуска въпросът какво по дяволите си е мислела, та да го покани тук. Може би придаваше на посещението му твърде голямо значение, вадеше си пресилени изводи. Понякога пурата е просто пура, нали така? А понякога, когато се качиш за лед, просто се качваш за лед. От близостта им обаче дъхът й още бе спрял в гърдите. И този негов поглед. Не, каза си тя и взе решение. Най-добре да не насилва нещата. Той си получи леда, тя си удържа на думата, да — умното сега би било да спре дотук и да изпрати по живо и донякъде по здраво.
— Искаш ли да останеш за по бира? — попита тя.
— Не съм сигурен — отвърна той сериозен. — Изключила ли си ютията от контакта? А, чакай, няма ток, значи няма защо да се притеснявам, че ще гладиш по лицето ми.
— Смехоран. Знаеш ли? Не ми трябва скапана ютия. Ей там имам един Бейгъл байтър42 и нямаш представа какво мога да правя с него.
Той помисли малко и рече:
— И бира ме устройва.
