Хийт обходи периметъра на зданието, вдигнала глава. В пролуката между сервиза и магазина за автомобилни стъкла до него тя спря. От телената мрежа на покрива се вееше парченце плат. Ники застана точно под него и погледна надолу. На бетона между обувките й имаше две яркочервени капки.
Обърна се и мерна погледа на Роули от двора, след това му посочи къде е скочил рокерът, а после притича до портата в единия ъгъл на сградата. Погледна иззад ъгъла и пак се скри. Тротоарът бе празен. Прецени, че нейният човек няма да слезе отпред, а ще стигне колкото може по-далеч по покрива и тогава ще скочи.
Докато тичаше покрай фасадата на магазина за стъкла, се благодари, че районът е промишлен и че е такава жега — и двете й гарантираха, че няма да й пречат пешеходци. Краят на сградата съвпадаше с ъгъла на една от страничните улички. Залепи гръб за стената, която стопли врата й над бронежилетката. Погледна от другата страна. Малко по-далеч рокерът слизаше по един улук. Идваха и подкрепленията й, ала бяха на няколко метра от нея. Рокерът си помагаше и с двете ръце. Ако тя го оставеше да слезе, той щеше да е на паважа с готов за стрелба пистолет.
Хийт се завърта иззад ъгъла, вдигнала своя.
— Полиция, на място! — извика тя. И не можеше да повярва на очите си. Между нея и нейния човек по тротоара се шляеше Руук.
— Опа! Аз съм, аз съм — каза той.
— Мръдни! — извика тя и му направи знак да се отмести.
Руук погледна през рамо. За първи път видя мъжа, който слизаше по улука, и веднага се дръпна и се скри един камион. Дотогава обаче рокерът вече се държеше само с една ръка, а с другата посегна към пистолета. Хийт се скри зад ъгъла и онзи пропусна, а куршумът се заби в купчина дървени сандъци до бордюра.
След това чу ботуши по паважа, мощно изругаване и нещо метално изтрополи на земята. Пистолетът.
Хийт отново надникна. Рокерът стоеше на тротоара, обърнал й задник, докато взимаше от земята оръжието си. Тя пристъпи към него.
— Не мърдай!
И тогава отстрани му връхлетя Руук с рогата напред. Докато двамата се боричкаха на земята, Ники загуби добрия си прицел. Тя се затича към тях, следвана от Роули и останалите от подкрепленията. Точно когато стигна, Руук се озова върху онзи и насочи собствения му пистолет към лицето му.
— Давай — рече му. — Трябва да се поупражнявам.
След като натовариха рокера на задната седалка на една от патрулките, която щеше да го закара в участъка в Манхатън, Хийт, Роули, Руук и подкрепленията вкупом се насочиха към сервиза. Пътьом Руук се опита да говори с Ники, но тя още бе бясна от намесата му и крачеше отпред, с гръб към него.
Когато влязоха в гаража, лейтенантът записваше подробности за доклада си.
— Дано нямаш против да ти използвам колата за бюро — каза той.
— И за по-лошо е била използвана. Всички ли прибрахме? — попита тя.
— И още как. Двата заека са с белезници, по колите. Двамата мирни — каза той, кимвайки към двамата с маските — изглеждат обикновени. Мисля, че най-големият им проблем е, че от утре ще са безработни. Браво за рокера.
— Благодаря. И още повече — за подготовката. Задължена съм ти.
Той сви рамене.
— Радвам се само, че добрите се прибират в безопасност за вечеря. — Остави папката с листовете на капака на колата. — Сега, детектив, за теб не знам, но аз искам да погледна в каросерията на онзи камион.
Мар и Хийт поведоха останалите към страничния двор, където слънчевите лъчи, отразени от камиона, ги връхлетяха като печка за пица. Лейтенантът даде заповед и един от хората му отвори двойните врати. Сърцето на Ники се сви.
Освен купчина одеяла за местене, в микробуса нямаше нищо.
В стаята за разпит рокерът, Брайън Даниълс, изглеждаше по-заинтересуван от марлята на трицепса си, отколкото от детектив Хийт.
— Чакам — каза тя.
Той не й обърна внимание и се усука, опирайки брадичка на рамото си, за да разгледа превръзката под скъсания ръкав на тениската си.
— Това още ли кърви, бе? — попита. Той отмести поглед към огледалото, но то бе твърде далеч и той се отказа. Отново се обърна напред.
— Какво стана с картините, Брайън?
— Док. — Той тръсна глава. Когато го вкарала в ареста, махнаха ластика от опашката му и сега косата му висеше на гърба му като мръсен водопад.
— Брайън е за данъчните и Службата по МПС-тата. Викай ми Док.
Ники се запита кога за последно този лайнар е плащал данъци или таксата по шофьорската си книжка. Тя изтика тази мисъл назад и се върна на темата.
— След Гилфорд снощи къде преместихте колекцията?
— Не знам за какво, по дяволите, говорите, г-жо.
— Говоря за съдържанието на онзи микробус.
— Какво, одеялата? Ваши са. — Той изхърка, развеселен, и отново се върза на фльонга, за да види къде се е порязал.
— Къде беше снощи между полунощ и четири?
— Мамка му, любимата ми тениска.
— Знаеш ли, Док? Не само не можеш да стреляш, ами си и тъп. След циркаджийските ти номера от тази сутрин имаме достатъчно обвинения, та престоят ти в Синг Синг48 да ти се стори като уикенд в Четирите сезона49.
— Е, и?
