— Божа майчице. — Оттласна се от бюрото си и столът му на колелца се понесе към останалите, спирайки пред Ники. — Това е голямо. Върнаха резултатите от онова Волво. — Зачете от тефтера си: правеше така, когато имаше важни новини и не искаше да обърка нищо. — Колата е регистрирана на Барбара Диърфийлд. Поразтърсих се за името, включително в отдела по изчезвания. Преди четири дни Барбара Диърфийлд е била обявена за изчезнала от работодателя си.
— Кой е той? — попита Хийт.
— Сотбис.
Ники изруга.
— Аукционната къща…
— Точно така — потвърди Очоа. — Мъртвата е била оценител на картини.
Роули се върна, увесил на показалеца си спортното си горнище. От пот синята му риза бе потъмняла с няколко допълнителни нюанса.
— Нося подарък от Сотбис.
Ники стана от бюрото.
— Много обичам подаръци. Какво е, картина Уинслоу Хоумър51? Магна Карта52?
— По-хубаво. — Подаде й сгънат лист. — Разрешиха ми да принтирам една страница от календара на Диърфийлд. Извинявай, че така съм го омачкал. Влажността отвън е звяр.
Ники хвана листа така, сякаш можеше да пипне някоя гнусна болест от него.
— Влажен е.
— Само от пот.
Докато тя го разгъваше и четеше, Очоа се завъртя на стола си и покри с длан телефона си.
— Човече, никога не съм виждал някой да се поти като теб. Стисне ли ти човек ръка, все едно стиска задника на Спондж Боб53.
— Очоа, струва ми се, че такива неща не се казват на глас, човек може да си извади погрешни изводи.
— Руук се надвеси над рамото на Ники, за да прочете листа в ръцете й.
— Добре, имаме… — На Ники й се стори, че Руук е застанал твърде близо, така че му подаде страницата и увеличи дистанцията между тях. — Имаме потвърждение, че в сутринта, преди да загине Матю Стар, Барбара Диърфийлд е имала уговорка в апартамента му.
— Същата сутрин, преди и тя да загине — добави Руук.
— Много вероятно. Още чакаме потвърждение от съдебните патолози, но да кажем, че можем да сме относително сигурни. — Ники внимателно нанесе часа на уговорката между Диърфийлд и Стар в хронологията на дъската.
— Няма ли да нанесеш и смъртта й? — попита Руук.
— Не. Сигурни сме, но само относително.
— Да. — И добави: — Ти, може би.
Роули даде подробности, които бе научил от колегите на жертвата. Целият офис на Сотбис бил в шок и ужас от новините. Когато някой изчезне, човек се надява на най-доброто, но новините потвърдили най-лошите им опасения. Барбара Диърфийлд се разбирала добре с колегите си, по всичко личало, че е стабилен човек, обичала работата си, животът й извън нея бил пълноценен — деца в колеж, вълнуваща ваканция до Нова Зеландия, запланувана със съпруга й.
— На мен ми звучи добре — каза Роули. — Там е зима. Без неприятно потене.
— Е, провери семейство, приятели, евентуални любовници, за да покрием всички варианти, макар че интуицията ми не ме води натам. А ти?
Роули се съгласи с нея. Очоа приключи поредния си разговор.
— Криминолозите. Първо едните новини, или другите новини? — Прочете по изражението на Хийт, че не е моментът да се бъзика. — Два вида резултати. Платът от балкона съвпада с дънките на Поченко.
— Знаех си — каза Руук. — Отрепка.
Ники не обърна внимание на избухването. Сърцето й набираше скорост, но тя гледаше да се държи, сякаш слуша борсовите новини по радиото, докато чака съобщенията за задръствания в центъра. През годините бе научила, че всеки случай има свой живот. Този още не бе дори близо до разрешаване, но навлизаше във фаза, когато най-сетне имаха неопровержими данни. Всяко доказателство трябваше да си каже думата, а вълнението, особено нейното, само създаваше излишен шум.
— И второ, беше права. Пред онези прозорци при пожарния изход имаше чифт отпечатъци. Знаем чии.
— Голяма загадка — изпуфтя Руук.
Ники поседя и помисли.
— Така. Значи имаме едно доказателство, което ни казва, че Поченко е изхвърлил Матю Стар през балкона, и друго, според което в някакъв момент е опитал да влезе през прозореца. — Тя се върна пред дъската и до „парче плат“ написа името на Поченко. На едно от празните места написа „достъп?“ и го огради.
Докато стоеше и премяташе маркера от ръка в ръка — нов навик, отбеляза си, — погледът й попадна върху снимката на пръстена, а след това върху синините на Матю Стар.
— Детектив Роули, колко ти е писнало да гледаш записа от Гилфорд?
— Напълно.
Тя постави длан на рамото му.
— Тогава напълно ще намразиш следващата си залича. — Свали длан и дискретно я обърса в панталона си.
Очоа се подсмихна и си затананика музичката от сериала за Спондж Боб.
