Докато Роули изнамираше и зареждаше записа, Хийт се зае с обичайните си прозвънявания и проверки в компютъра, за да види дали сред скорошните дребни кражби, нападения и обири на банкомати няма открие нещо ново за Поченко. Откакто бе ограбил онази аптека, от него нямаше и следа. Един приятел на Ники, ченге под прикритие от Борба с порока, внедрен в руските квартали по Брайтън бийч, също не бе открил нищо. Хийт си повтаряше, че натрапчивите й проверки са просто добра детективска работа: толкова голяма част от успеха си беше просто упорство. Но дълбоко в себе си знаеше, че просто никак не й се нрави, че някъде там, под радара, се спотайва опасен психопат, който й има зъб. Това поставяше под въпрос принципите й да разделя емоциите от работата си. Предполагаше се да е ченгето, не жертвата. Ники си позволи да стъпи за миг на територията на човешките емоции и после се върна в правия път.
Къде ще е отишъл? Подобен мъж, едър, лесно забележим, беглец с рани, без достъп до апартамента си — в някакъв момент трябваше да се превърне в мършояд. Освен ако нямаше подкрепа от някого и/или скрити пари, присъствието му все някъде щеше да се усети. Може би разполагаше с гореспоменатите. Може би. Но не й се струваше така. След последния си разговор тя зарея поглед в нищото.
— Може да се е записал в едно от онези риалитита, където пращат участниците на пустинен остров. Да ядат буболечки и да се псуват едни други — каза Руук. — Нали се сещаш, „Аз съм убиец с интелекта на бабуин, разкарайте ме оттук.“
— Черно с една бучка, нали? — Ники остани чаша кафе на бюрото на Роули.
— А… мерси, да, много мило. — Роули превъртя няколко минути от записа на Гилфорд. — Освен ако не значи, че пак ще вися цяла нощ.
— Не, няма да отнеме много. Стигни до Майрик и Поченко и забави. — Роули имаше достатъчно опит с тази част и намери точното място, където влизаха от улицата. — Така, когато стигне само до Поченко, спри.
Роули замрази картината и увеличи лицето на руснака.
— Какво търсим?
— Не това.
— Но искаше да спра на този кадър.
— Точно така. И какво правехме досега? Фокусирахме на лицето, защото ни трябваше снимка за идентифициране, нали?
Роули я погледна и се усмихна.
— А, схванах. — Той смали лицето на Поченко и насочи вниманието си другаде.
На Ники й хареса какво си бе избрал за фокус.
— Точно така, ето там. Роулс, бързо схващаш. Ако продължаваш, отсега нататък ще ти давам да проучваш всички охранителни записи.
— Значи вече знаеш за плана ми да стана цар на охранителните записи в участъка. — Когато увеличи избрания образ, се облегна и попита:
— Как е така?
— Затворете телефонните линии. Имаме победител.
Ръката на Поченко изпълваше екрана. На нея — нелош кадър на пръстена, който Лорън й показа в депото.
— Принтирай ми го, цар Роули.
Минути по-късно добави снимката към непрекъснато растящата поредица образи на бялата дъска. Руук се подпираше на стената и ги наблюдаваше. Вдигна ръка.
— Разрешено ли ми е да питам нещо?
— Руук, винаги предпочитам въпрос пред опитите ти за оригиналничене.
— Значи може. — Той пристъпи до дъската и посочи снимките от аутопсията на Матю Стар. — Какво точно каза приятелката ти трупояд за синините и пръстена?
— Има си име, Лорън, и не е трупояд, а съдебен патолог. А каза, че синините по торса му носят отпечатък от пръстена, с изключение на една. Виж. — Тя му показа. — Синини с пръстена: тук, тук, тук, и тук.
Руук на свой ред посочи една синина.
— Тази обаче е от същата ръка и няма следа от пръстен.
— Може да го е махнал — рече Ники.
— Извинете, ъ, детектив, но кой сега си измисля теории? — намеси се той. Ники поклати глава. Мразеше, че е толкова сладък. Донякъде. Той продължи: — Поченко е носел пръстена, когато двамата с Майрик са наминали да „убедят“ Стар да си плати дълга, нали? — Руук пусна няколко крошета във въздуха. — Бум, бум, бум. Накарай Роули пак да се разрови из записа и се хващам на бас, че на излизане Поченко още носи пръстена.
Хийт повиши глас:
— Роули?
— Мразя те — отвърна детективът и презареди записа, за да провери.
— Когато си тръгват, оценителката идва за срещата си и си тръгва. Теорията ми е следната — каза Руук. — Тази синина тук, без пръстена, е от по-късно, когато същия следобед Поченко се връща, за да убие Матю Стар. Преди това руснакът е изгубил пръстена в схватката с Барбара Диърфийлд.
Хийт прехапа устни и се замисли.
— Всичко звучи добре, дори много вероятно.
— Е, не дадох ли достатъчно добро обяснение за това кога е убита Диърфийлд?
— О, за това съм съгласна с теб. Но пропускате нещо още по-важно, г-н репортер.
— Кое?
— Голямото „защо“. Ако между двете убийства има връзка, защо Поченко е убил първо Диърфийлд? Така ще разберем мотива. След това просто го проследяваме и обикновено откриваме убиеца.
Руук погледна първо дъската, след това нея.
— Да знаеш, че Мик Джагър никога не ме е карал така да си напъвам мозъка.
Тя обаче почти не го слушаше. Вместо това наблюдаваше Очоа, който тъкмо влизаше.
— Дадоха ли? — попита Ники. Очоа вдигна няколко сгънати листа. — Отлично.
— Какво става? — неразбиращо рече Руук.
