— Някои чакат да им дойде влакът, аз чакам да ми дойдат заповедите за обиск. — Хийт взе чантата си от бюрото. — Ако обещаеш този път да си послушен, ще ти дам да дойдеш и да гледаш как арестувам някого.
Хийт и Руук изкачиха стъпалата до втория етаж на полусринатия блок и тръгнаха по коридора. Постройката бе в Хелс кичън54, от червеникавокафяв пясъчник, а някой явно бе решил, че й трябва само боя, защото всичко по нея, макар и разпадащо се, бе пребоядисано. По това време на деня във въздуха тегнеха миризмите на дезинфектант и готвено. Жегата правеше така, че миризмата почти можеше да се докосне.
— Сигурна ли си, че е тук? — прошепна Руук. Дори така гласът му проехтя като в катедрала.
— Напълно — отвърна тя. — Цял ден го наблюдаваме.
Ники спря пред номер 27. Месинговите цифри отдавна и многократно бяха пребоядисвани. Ники обхвана кръста му и го премести настрани.
— В случай, че онзи стреля. Не си ли гледал риалити предавания за полицаи? — Тя застана от другата страна на вратата. — Стой в коридора, докато не ти дам знак, че всичко е наред.
— Можеше да изчакам в колата.
— Още имаш тази възможност.
Той прецени, направи малка крачка назад и се облегна на стената, скръстил ръце. Хийт почука.
— Кой е? — дочу се отвътре приглушен глас.
— Нюйоркска полиция. Джералд Бъкли, отвори вратата, имаме заповед за обиск. — Ники преброи до две, завъртя се и изби с шут вратата. Извади пистолета, влезе и завъртя рамо, за да посрещне олюлялата се на пантите си врата. — На място, веднага!
Зърна изчезващия в коридора Бъкли. Увери се, че всекидневната е чиста, преди да го последва, и докато успее да влезе в спалнята, той вече бе с единия крак вън от прозореца. През завесите се виждаше Очоа, който го чакаше на пожарната стълба. Бъкли спря и понечи да се върне вътре. Ники го изненада, като му помогна да влезе, дръпвайки го за яката с едната ръка, докато с другата прибираше пистолета.
— Леле — изрече Руук в страхопочитание.
Ники се обърна и го видя зад себе си.
— Май ти казах да чакаш отвън.
— Там мирише.
Тя върна вниманието си към Бъкли, който лежеше по лице на пода. Хийт издърпа ръцете зад гърба му.
Няколко минути по-късно Джералд Бъкли, опозореният портиер от Гилфорд, седеше, закопчан за собствената си маса. Ники и Руук седяха от двете му страни, докато Роуч претърсваха мястото.
— Не знам що ме тормозите — каза той. — Това ли правите всеки път като оберат някое място, прецаквате хората, дето работят там?
— Не те тормозя, Джералд — каза Хийт, — а те арестувам.
— Искам адвокат.
— Ще получиш. Ще ти трябва. Твоят приятел — моторджия, Док… Не искам да казвам „изплю камъчето“, това е като от лош детективски сериал… — Отклоненията от темата го дразнеха, което само я караше да продължава с тях. Да го изнерви, да му се охлаби езикът. — Нека сме по-цивилизовани и да кажем, че те е посочил в клетвени показания.
— Не познавам никакви моторджии.
— Интересно. Защото Док, който е моторджия, между другото, казва, че ти си го наел да обере картините от Гилфорд. Казва, че си му се обадил на пожар, когато станал токовият удар. Казал си му да събере хора и да влезе в апартамента на Стар, за да открадне картините.
— Глупости.
— За такава работа и за толкова малко време е трудно човек да събере съучастници. Док казва, че не му стигали хора и се обадил на теб да попълниш бройката. Затова предполагам си се обадил на Хенри и си го предупредил, че няма да си покриеш смяната. Харесва ми иронията — да се обадиш, че не можеш да отидеш на работа, защото трябва да свършиш друга работа на същото място. На теб харесва ли ти иронията, Джералд?
— Защо ми тарашите мястото? Какво търсите?
— Нещо, което би ти стъжнило живота — отвърна Хийт. Роули се показа на прага, вдигна един намерен пистолет и продължи да търси. — Това например. Дано имаш разрешително, иначе посещението ни няма да ти се отрази добре.
— Кучка.
— Естествено — каза тя с усмивка. Той извърна глава и млъкна. Тя продължи: — Имаме още много да си говорим.
От хола се чу гласът на Очоа:
— Детектив Хийт?
Роули я замести при арестувания.
Бъкли попита Руук:
— Ти пък какво гледаш?
— Човек в лайна до шията.
Очоа стоеше в другия край на дивана, където зееше вратата на шкафа за алкохол. Посочи вътре и каза:
— Намерих го скрито зад ментоловия шнапс и джина. — В облечената си с ръкавица длан държеше фотоапарат: скъп еднолещов фотоапарат. — Гледай сега.
Той го обърна на обратно, за да може Ники да прочете инвентарния надпис. Над баркода пишеше „Собственост на Сотбис.“
В стаичката за наблюдение в участъка Джеймисън Руук стоеше втренчен в съседната стая за разпити, където Джералд Бъкли съсредоточено си бъркаше в носа. Зад Руук вратата се отвори и затвори. Ники Хийт застана до лакътя му и също отправи поглед през прозореца.
— Очарователно — изкоментира тя.
— Знаеш ли кое е по-лошо? Не мога да откъсна очи. — И наистина, Руук не спираше да зяпа, докато казваше: — Не знаят ли, че от другата страна на това огледало ги гледат? А и за да се човърка така въпреки белезниците, явно има голям ищах.
— Приключи ли?
— Да.
