— Е, купила е. — В ръката й имаше криминоложка снимка от хола на Стар. — Цяла прелест. Стейнуей Карл Лагерфелд.
— Кимбърли, Кимбърли, Кимбърли.
— Такива се продават за по осемдесет хиляди. Как е могла да си го позволи?
— Добре дошла в света ми, детектив. Не е най-откаченото й хрумване. Искате ли да ви разкажа за състезателната лодка, която си купи миналата есен?
— Но откъде се сдобива с парите?
— Не и от мен.
Ники погледна часовника си. Навярно можеше да се свърже със застрахователите преди обед.
— Благодаря, Ноа, това ми трябваше.
— До следващия път, искате да кажете.
— Сигурен ли си, че не искаш да си имаш бюро при нас? — попита тя. И двамата затвориха със смях.
Хийт завърши своето „Дааа!“ с юмрук във въздуха, когато Роули приключи справката с управителя на архивите от Гот Америкън. Оказа се, че не само поддържат задължителна фотографска документация на застрахованите колекции, но и я пазят седем години след прекратяване на застраховката.
— Колко скоро можем да ги вземем?
— По-бързо, отколкото притопляш храната ми — отговори Роули.
Тя го притисна.
— Колко скоро?
— Управителят на архивите ми ги изпраща по електронната поща.
— Препрати ги на криминолозите, веднага щом ги получиш.
— Вече казах на Гот Америкън да ги включат в получателите.
— Роули, ти наистина си царят на мултимедията. — Хийт го потупа по рамото. Взе си чантата и забърза към криминологията, подминавайки пътьом Руук, сякаш не го бе забелязала.
Светът не можеше да настигне скоростта на Хийт. Когато тя бе в стихията си, светът нямаше много шанс.
Час и половина по-късно детектив Хийт се върна от криминологията със същото изражение, което Руук бе видял преди да планира набега срещу автосервиза.
— Какво научи? — попита той.
— О, само това, че цялата колекция на Матю Стар е била от фалшификати.
Той излетя от стола.
— Цялата колекция?!
— Фалшива. — Тя окачи чантата си на облегалката на стола. — Картините от снимките на застрахователите са истински. Онези от снимките на Диърфийлд? Никак.
— Това е огромно.
— Определено дава мотив на някого да убие оценител.
Той заби показалец във въздуха пред нея.
— Мислех си същото.
— О, така ли си си мислел?
— Аз съм обучен журналист. И аз мога да чета улики, все пак.
Започваше да вири нос и тя реши да се позабавлява.
— Супер. Тогава ми кажи чий е мотивът.
— В смисъл, кой е убил Барбара Диърфийлд? Поченко.
— По своя инициатива? Съмнява ме.
Той помисли и каза:
— Ти какво мислиш?
— Ще ти кажа какво. Мисля, че е твърде рано за плямпотене. — Тя отиде до дъската и сложи отметка до надписа „Да проверя снимките от застрахователя“. Той я последва като пале и тя се усмихна.
— Но си надушила нещо, нали? — Тя само сви рамене. — Имаш ли заподозрян? — Ники му се ухили за миг и се върна на бюрото си. Все така следвайки я, той продължи: — Имаш. Кой е?
— Руук, нали целта на заниманието ти е да влезеш в главата на детектив?
— Да?
— Ако просто ти кажа, с нищо няма да ти помогна. Знаеш ли какво би ти помогнало? Да помислиш като детектив и да видиш какво може да измислиш. — Ники вдигна слушалката на настолния си телефон и натисна бутона за бързо набиране.
Руук измърмори:
— Това ми се струва като много работа.
Докато слушаше сигнала „свободно“, тя му направи знак с ръка да мълчи. Той притисна устни с кокалчетата на юмрука си, измъчен. Обожаваше да го подлудява така. Беше забавно, а и ако грешеше, не искаше той да разбира.
Най-сетне някой вдигна.
— Здравейте, детектив Хийт от Двадесети участък е. Искам да организирам преместването на един ваш затворник. Казва се Бъкли, Джералд Бъкли… Да, ще почакам.
Междувременно Руук каза:
— Не си ли губиш времето? Този тип няма да ти каже нищо. Особено с оня свой женски костюмиран паразит.
Ники го възнагради със самодоволна усмивка.
— Това беше вчера в стаята за разпит. Днес ще поставим малко представление.
— Какво представление?
— Пиеса. — Тя превключи на елизабетински акцент: —
— Наистина си искала да бъдеш актриса, нали?
— Може би съм — каза Ники. — Ела и наблюдавай.
Хийт, Роуч и Руук чакаха в коридора на Офиса на главния патолог в Кипс бей, когато пазачите от затвора докараха Джералд Бъкли, следван от адвокатката си.
Ники го огледа.
— Гащеризонът ви отива, г-н Бъкли. Райкърс60 оправдава ли си репутацията?
Бъкли извърна глава от Хийт като куче, което се преструва, че не то е натворило прясната фъшкия върху новия килим. Адвокатката му пристъпи между тях.
— Посъветвала съм клиента си да не отговаря на повече въпроси. Ако имате издържан случай, представете го. Но без повече разпити, освен ако нямате много време за губене.
— Благодаря ви. Няма да има разпит.
— Няма ли?
— Точно така. — Детективът изчака Бъкли и жената да си разменят объркани поглед и каза: — Елате насам.
Ники водеше, а останалите я следваха, най-отзад — Роуч и Руук. Влязоха в стаята за аутопсии, където Лорън Пери стоеше до стоманена маса с чаршаф върху нея.
— Хей, какво правим тук? — попита Бъкли.
