— Джералд — каза адвокатката и присви устни. Обърна се към Ники. — Какво правим тук?
— Плащат ли ви за това? Да повтаряте каквото казва той?
— Искам да знам защо завлякохте клиента ми тук.
Ники се усмихна.
— Имаме нужда да идентифицира едно тяло. Мислим, че ще е способен.
Бъкли се приведе до адвокатката и успя да промълви:
— Не искам да гледам никакви… — когато Ники даде знак на Лорън да вдигне чаршафа и да разкрие трупа.
Тялото на Вити Поченко още бе облечено, както го бяха намерили. Ники бе позвънила на приятелката см предварително, за да обсъдят декора. Лорън бе на мнение, че видът „чисто гол, готов за дисекция“ би имал несъмнено по-силен ефект, ала Хийт успя да я убеди, че пресъхналото езеро кръв на бялата му тениска по-добре илюстрира случилото се, затова се спряха на втората презентация.
Руснакът лежеше по гръб, с отворени очи за максимален ефект, зениците разширени докрай — черен прозорец към вътрешността на лишената от душа мъртва черупка. Лицето му бе обезцветено, с изключение на няколко лилави петна по едната челюст, където кръвта се бе оттекла, докато е лежал отпуснат настрани на пейката. Отвратително обгаряне с цвета на оранжев карамел покриваше едната страна на лицето му.
Кръвта се дръпна от бузите и устните на Джералд Бъкли — лицето му бе на около два нюанса от бледност на Поченко.
— Детектив Хийт, ако позволите да се намеся — каза Лорън. — Мисля, че установих калибъра на оръжието.
— Извинете ни за момент — рече Ники. Той плахо пристъпи към вратата, а невярващият му поглед не се отделяше от трупа. Очоа препречи пътя му и Бъкли спря, преди да се докоснат.
Остана на място, ококорен. Адвокатката намери стол и се настани под прав ъгъл спрямо сцената на действие. Ники надяна чифт ръкавици и се присъедини към патоложката край масата. Лорън постави вещи пръсти върху черепа на Поченко и леко го завъртя, за да покаже дупката от куршум зад едното ухо. На лъскавата маса под раната се събра локвичка мозъчна течност и когато я видя, Бъкли изстена тихо.
— След реконструкцията на изстрела направих сравнителни измервания и балистични справки.
— Двадесет и пети? — попита Ники.
— Двадесет и пети.
— Много малък калибър като за толкова едър мъж.
Патоложката кимна.
— Но малокалибрен куршум право в мозъка може да е много ефективен. Всъщност, един от пистолетите с най-голям коефициент на ефикасност с един изстрел е Уинчестър Екс 25. — В металната тавичка на везната се виждаше отражението на Бъкли, който всячески се мъчеше да подслуша разговора. — Амунициите са изработени на принципа на кухите куршуми, но кухината е пълна със стоманени сачми, за да подпомогнат разпръскването на куршума, попаднал в тялото.
— Леле. Когато е влязло в мозъка му, е било като удар с чук по тиган с яйца — подметна Роули. Бъкли го изгледа с разширени от страх очи, затова детективът добави още едно сравнение: — Като лого на рок концерт.
— Съвсем вярно — отбеляза Лорън. — Ще знаем повече, когато отворим мозъка му и се поразтърсим, но ако трябва да залагам, бих казала, че ще намерим един от гореописаните.
— Но толкова малък пистолет значи, че извършителят е знаел, че ще му се отдаде възможност да свърши работата отблизо.
— Разбира се — съгласи се Лорън. — Определено са знаели защо са там. Малокалибрено оръжие. Скрива се лесно. Жертвата не го очаква. Би могло да е навсякъде и по всяко време.
— Пук — каза Очоа.
Бъкли проскимтя и трепна.
Хийт прекоси стаята до него, без и за миг да скрива от полезрението му трупа. Портиерът бе като риба на сухо — отваряше уста, но не издаваше и звук.
— Можете ли да идентифицирате със сигурност този мъж?
Бъкли се оригна и за миг на Ники й се стори, че ще повърне върху нея, но не го стори и като че ли това му помогна да продума:
— Как е успял някой да стигне до… Поченко?
— Хората, свързани с този случай, умират, Джералд. Сигурен ли си, че не искаш да ми дадеш име, за да спрем това, преди да последваш мъртъвците?
Бъкли не можеше да се вземе в ръце.
— Беше звяр. Когато му виках Терминатора, той се смееше. Никой не можеше да го убие.
— Някой го е убил. Един изстрел в главата. Обзалагам се, че знаеш кой. — Тя преброи наум до три и продължи: — Кой те нае да откраднеш колекцията?
Адвокатката стана.
— Не отговаряй.
— Може би не знаеш кой е — каза Ники. Нехайният й тон звучеше по-заплашително от строгостта или викането, защото предполагаше, че скоро Бъкли няма да й е интересен. — Мисля, че си гоним опашките. Мисля да те пуснем под гаранция. Да премислиш нещата извън затвора. Да видим колко ще изтраеш.
— Това сериозно предложение ли е, детектив? — попита жената.
— Очоа? Дай ми ключовете за белезниците му.
Зад Бъкли Очоа разклати връзка ключова и Бъкли се сви и прибра рамене, все едно очакваше да изплющи камшик.
— Нали това искаш, Джералд?
Мъжът се олюляваше на място. Между небцето и езика му се точеха слюнки.
— Какво… — Бъкли преглътна. — Какво е станало с…? — Той посочи на лицето си мястото, където бе обгорен Поченко.
— О, това го направих аз — каза Ники също толкова нехайно. — Изгорих го с нажежена ютия.
