Лорън кимна утвърдително. Погледът на Бъкли прескочи няколко пъти между трупа и Хийт.
— Добре.
— Джералд — обади се адвокатката, — мълчи.
Той се обърна към нея.
— Мълчи ти. — Върна поглед върху Ники и тихо, примирено продума: — Ще ви кажа кой ме нае.
Ники се обърна към Руук.
— Нали ще ни извиниш? Ще трябва да останеш навън, докато с г-н Бъкли говорим.
По пътя обратно Ники нямаше нужда да се обръща, за да знае, че на задната седалка Руук се мръщи. Умираше си обаче да погледне, защото настроението му щеше само да допринесе за нездравото й удоволствие.
Очоа, който седеше до него, рече:
— Хей, градски, да не ти прилошава от возенето?
— Не — каза Руук. — Освен ако не съм пипнал нещо, докато висях в коридора, за да можете вътре да разпитвате Бъкли.
Хийт толкова много искаше да се обърне.
— Е гаси пиесата. Изритахте ме преди последната сцена.
Роули спря на светофара на Седмо авеню и каза:
— Хей, когато някой заподозрян ще говори, пред колкото по-малко хора говори, толкова по-добре. Особено ако си журналист, по-добре да те няма.
Ники се облегна на седалката и погледна през прозореца, за да види какво показва големия електронен термометър пред Медисън скуеър гардън. Тридесет и шест градуса. Каза:
— А и ти сигурно знаеш кого е посочил Бъкли, нали?
— Кажи ми и ще ти кажа.
Всички се изхилиха.
Руук изсумтя.
— Откога се гаврите с мен като в някое университетско братство?
— Не е вярно — отвърна тя. — Искаш да движиш с детективите, нали? Прави каквото правим и мисли като детектив.
— Но не и като Роули — добави Очоа. — Той не мисли както трябва.
— Даже ще ти подскажа — продължи Ники. — Какво знаем? Знаем, че картините са били фалшификати. Знаем, че когато екипът на Бъкли е пристигнал, ги е нямало. Да давам ли нататък, или се сети?
Светна зелено и Роули подкара колата.
— Оформя ми се теория — каза Руук.
Най-сетне, тя метна ръка през облегалката и се обърна към него.
— Това не ми звучи като име.
— Добре, де, добре. — Той направи пауза и изтърси: — Агда. — Руук зачака реакция, но получи само празни погледи, затова запълни мълчанието. — През онзи ден е имала пълен достъп до апартамента. А и мислех за разпита й. Не ми се връзва позата на наивна детегледачка и невинните масажи на врата. Това момиче е спяло с Матю Стар. Мисля, че я е зарязал като всички други любовници, само че му е набрала достатъчно, за да иска отмъщение.
— И Агда е уредила да го убият? — попита Ники.
— Да. И е откраднала картините.
— Интересно. — Тя се позамисли. — Предполагам, имаш теория и как е убила Диърфийлд и как е измъкнала картините.
Очите на Руук се откъсната от нейните и се зареяха в обувките му.
— Не съм запълнил всяка дупка, това е само теория.
Тя огледа колегите си.
— Да, процес е. Разбираме.
— Е, прав ли съм?
— Не знам, прав ли си? — После се обърна напред, за да не види усмивката й.
Руук и Роуч трябваше да подтичват, за да насмогнат на крачките на Хийт, когато се върнаха в управлението. Още когато влязоха в стаичката си, Ники се насочи към бюрото и отвори чекмеджето с папките.
— Така, сега разбрах — започна Руук зад гърба й. — Кога Агда е започнала работа при Стар?
— Преди две години. — Хийт не си направи труда да го погледне. Бе заета да преглежда поредица от снимки в една от папките.
— А кога е била продадена онази картина според Каспър? Точно така, преди две години. — Руук пак зачака, ала тя все така търсеше в тестето снимки. — А Агда е измъкнала картините от Гилфорд, защото не работи сама. Мисля, че може да е част от банда крадци и фалшификатори. Международна.
— Аха…
— Млада е, хубава е, намества се в домовете на богатите и има достъп до произведения на изкуството. Тя е вътрешният им човек. Вътрешната им жена. Вътрешната детегледачка.
— И защо международна банда ще направи глупостта да краде фалшификати?
— Когато ги е откраднала, не са били. — Той кръстоса ръце, доволен от умозаключението си.
— Разбирам — отвърна Хийт. — А не смяташ, че биха забелязали собствената им бавачка да изнася картини? Или пък празното място на стената?
Той пак се замисли и накрая даде на заето.
— За всичко имаш въпрос, а?
— Руук, ако ние не пробиваме дупки в теориите си ще го сторят адвокатите. Затова ни трябва добре подплатено разследване.
— Не го ли направих току-що?
— Забележи, че аз не съм спряла. — Намери нужната й снимка и я пусна в един плик. — Роуч.
Роули и Очоа приближиха.
— Взимате колата и се разхождате извън града с тази снимка на Джералд Бъкли. Отидете на онова място, което се споменава в патологията. Не би трябвало да го намерите трудно. Покажете снимката, вижте дали ще има попадения и ви искам обратно тук, пронто.
— Излет извън града? Как съм го пропуснал? О, да, защото не бях там — каза Руук. — Нека позная. Ще проверите дали Агда е излъгала, че е била в Ню Йорк, и дали не е била другаде с картините?
— Роули, имаш ли карта?
— Не ми трябва.
— Не, но на Руук му трябва — каза Хийт. — Сериозно се е разработил.
След като Роули и Очоа си тръгнаха, тя прибра папката. Руук още се спотайваше край нея.
— Какво ще правим?
Ники му посочи стол.
