Храната беше наредена на масата. Себастиан взе безалкохолна бира от хладилника и я отвори. Нямаше някакви специални отношения с Йенифер, помнеше я като амбициозна, симпатична, нищо повече, но въпреки това интересът му веднага се събуди. От малкото, което чу, остана с впечатление за извършител по свой вкус. Може би трябваше да предложи услугите си на разследващия отдел.
— Тя била ли е на снимките? — попита, седна и започна да си сипва от яденето.
— Да, но са фалшифицирани. Баща й го подозирал и Били му помогнал да докаже, че е прав, че някои снимки са манипулирани, затова са започнали предварително разследване. А сега дойдоха при нас и попитаха дали искаме да помогнем.
— А вие искате ли?
Надяваше се, че не. Ако разследването попаднеше при „Риксмурд“, евентуалното му участие в него щеше да е изключено.
— Торкел отлага.
— А как се е озовала във Франция?
— Може би не е. Има постове от пътуването й дотам, но тяло не е намерено.
Себастиан започна да се храни. Всичко беше вкусно. Натопи питка в хумуса, отхапа един залък. Мислеше. Какво беше казала?
— Кога е изчезнала, казваш?
— Седмицата след Мидсомар.
Това му беше направило впечатление, точно така. Наскоро беше чул да се говори за седмицата след Мидсомар. На вечерята при Торкел и новата му жена. Това беше седмицата, за която Торкел мислеше, че Били е бил в отпуск, а Мю, че е бил на работа…
— Чакай, имам още по-голяма новина!
Себастиан беше изтръгнат от размислите си. Вдигна очи от чинията. Очите на Урсула светеха и тя пляскаше развълнувано.
— Ваня е бременна!
За миг Себастиан се вцепени, но после успя да изиграе изненада и радост:
— Вярно ли? Еха, супер! В коя седмица е?
— Дванайсетата.
Той бързо пресметна наум. Ако помнеше правилно от бременността на Лили, не можеше да се изчисли точно конкретната дата. Дванайсет седмици назад. Тоест края на октомври, началото на ноември. Синьо поло в гората.
— Честито, ще ставаш дядо — усмихна се Урсула и вдигна чашата си вино.
— Благодаря ти.
Той успя да докара на лицето си усмивка, след което преглътна с усилие, затвори очи и дълбоко се помоли наистина да стане дядо, а не друго.
