— Само веднъж. У един мъж, когото познавах. Той не беше воин и въпреки това свърши голяма работа във войната.
— Загина ли?
— Не. Но дарбата му взе висока цена от него. Направи го… — Вейлин се запъна, търсеше думи, с които да обясни в какво се бе превърнал Плетача, когато изцери Съюзника. Терминът „нечовек“ изглеждаше жесток, като се имаше предвид самоотрицанието на мъжа, но пък не беше и неточен. — Направи го неспособен да живее сред другите.
— Толкова опасен ли беше?
— Отчасти, макар че по душа бе добър човек. Но става дума по-скоро за опасността, която представляваха другите за него. Такива сили пораждат страх и завист. Желанието да ги контролираш е силно, дори и при най-мъдрите управници.
Видя как при тези думи мръщенето на Шо Цай се усили — той без съмнение размишляваше каква би била най-вероятната реакция на собствения му крал.
— Търговският крал е мъдър — каза Вейлин, като предпочете да не добави „но също така и безмилостен“, защото разбираше, че капитанът го знае много по-добре от него. Вместо това попита: — Мислиш ли, че той ще те накаже? В края на краищата ние не успяхме да върнем Нефритената принцеса.
— Той ще направи каквото е необходимо — отвърна Шо Цай и изправи рамене. — И аз ще приема несравнимата му мъдрост и благословената му от Небесата власт. Принцесата може да я няма вече, но Просветеното кралство продължава да съществува и ще е така, докато имам силата да държа меч.
Желязната решетка на западната порта на Кешин-Хо се вдигна и видяха поне три хиляди войници в пълно бойно снаряжение, събрани в двора зад нея. Вейлин можеше да види и други, тълпящи се по улиците на най-ниското ниво на града и по бойниците на стените. Бронята на войниците варираше по цвят — сива, синя или зелена, — но всеки контингент стоеше в спретнати редици под знамето на Търговския крал.
Когато Шо Цай мина с коня си през портата, цялата войска нададе едновременен рев, в който Вейлин позна официален поздрав към висш офицер. Новоповишените губернатор Нешим и гарнизонен командир Дешай излязоха напред да приветстват капитана. Той спря коня си и изгледа събралото се войнство с явно объркване. Губернаторът носеше орнаментирана броня, която обаче не му бе по мярка и малко дрънчеше, когато той и командирът се поклониха на Шо Цай.
— Генерал Цай — каза губернатор Нешим, като се изправи, но задържа главата си наведена, приближи се към него и му подаде цилиндричен калъф с печата на Търговския крал.
Шо Цай взе калъфа и извади свитъка, който беше в него. За миг на лицето му се изписа огромно смайване, преди отново да си наложи сурова офицерска физиономия.
— Разбирам — каза той и подкани Вейлин и Цай Лин да излязат напред. — Изглежда — продължи, като подаде свитъка на сина си, — Търговският крал ме е назначил за генерал на северните армии и е пратил трийсет хиляди души да подсилят гарнизона на Кешин-Хо.
— Честито — поздрави го Вейлин на езика на Кралството, за да не разберат събралите се войници думите му. — Само че ти знаеш, че трийсет хиляди няма да са достатъчни.
— Търговският крал ни уверява, че ще дойдат още — каза Цай Лин, като вдигна очи от свитъка. — Изглежда обаче има проблеми в средните провинции. Твърде много хора бягат на юг, а няма достатъчно продоволствие за изхранването им. Споменава се за размирици и дори бунтове.
— Освен това — добави Шо Цай и взе свитъка, — дори да имах само петдесет души, пак бих се опитал да удържа града, защото такива са заповедите на Търговския крал. — Извърна глава към Луралин и нейните Надарени другари. — А да не забравяме и за нашите нови и много полезни съюзници.
Обърна се пак към губернатора и командира, които още стояха с наведени глави.
— Губернаторе — каза Шо Цай, — искам пълен опис на всички припаси и точния брой на хората зад тези стени. Моля, погрижете се да получа и двете до утре по обяд.
Губернаторът закима.
— Разбира се, генерале.
— Командир Дешай — продължи Шо Цай, — възлагам ви командването на три полка кавалерия и ви нареждам да се отправите по най-бързия начин към Кешин-Гол. Жителите там имат заповед да съберат реколтата си и да я докарат тук. Всичко, което може да е от полза за врага, трябва да бъде изгорено или унищожено. Всички кладенци да бъдат отровени. — Новият генерал направи почти недоловима пауза, която Вейлин се съмняваше, че някой, освен него и Цай Лин забеляза. — Всички поданици, които не се подчинят на заповедта, да бъдат екзекутирани на място.
— Брат ми ще прати тулите в Кешин-Гол — каза Луралин. — Грабежите и жестокостите са техните главни характеристики като народ. Сталхастите и неговата армия от верни привърженици ще дойдат тук.
— Кога? — попита Шо Цай, без да вдига очи от голямата карта, разстлана на масата. Намираха се в библиотеката на покойния губернатор Хушан. От изненадващо малкия брой книги-свитъци и изобилието от карти Вейлин заключи, че интересите на Хушан са били по-скоро военни, отколкото литературни.
