Трупът бързо изчезна от поглед и друг сталхаст се покатери на стената, оголил зъби, издърпвайки се нагоре с помощта на желязната кука, забита в зъбеца. Като видя Вейлин, той посегна към сабята на гърба си, но миг по-късно се вцепени мъртъв, когато мечът на Ордена го прониза в гърлото. Вейлин изтегли острието и остави мъжа да падне, а после се огледа наляво и надясно и видя, че десетки сталхасти се катерят по стената. Бойниците вече бяха напълно забулени в дим и войниците се мятаха в него объркани и ужасени.
— Напред! — извика той на Черепите, като поспря, за да отсече ръката на друг сталхаст, подал се над стената. Видя как някогашните престъпници се поколебаха, някои все още смутени от димните тигри, които сееха хаос сред другите войници. Но после ефрейтор Чо-ка сведе копието си, извика кратка команда и се втурна напред. Черепите го последваха в безредна маса, забравили грижливо упражняваната тактика за отблъскване на нападатели с дисциплинирано настъпление в две редици. Въпреки липсата на ред бързината и яростта на атаката им бяха достатъчни, за да съборят от стената двайсетина или повече сталхасти още с първото мушкане с копията.
— Срежете въжетата! — извика Вейлин, като изрита една сталхастка от стената и разсече с меча си въжето, по което се бе покатерила. Яростни викове отдолу показаха, че поне десетина други в момента летят към земята. Скоро ги последваха още, след като Черепите се подчиниха на заповедта и всички въжета в обсега им бяха срязани само за секунди, макар че някои от тях бяха повлечени към смъртта си от последното отчаяно посягане на врага.
Лишени от възможността да изкатерят стената, сталхастите останаха в подножието ѝ, засипвайки бранителите горе с дъжд от стрели. Неколцина Черепи залитнаха назад, улучени в лицето или шията.
— Масло и камъни! — извика Вейлин на Чо-ка и той бързо организира група, която да изсипва кошниците с тежки камъни през стената, последвани скоро от съдържанието на няколко големи глинени делви с вряло масло. Виковете на ярост и болка отдолу показаха, че тактиката е успешна, а едно кратко надзъртане през ръба разкри, че сто или повече сталхасти бягат в мрака, оставили два пъти повече трупове и мятащи се ранени в подножието на стената.
— Портата! — Джукар изникна до Вейлин с лък в ръка. Посочи към подножието на бастиона. Цялата структура вече бе почти изцяло обвита в дим и призрачните тигри продължаваха да нападат бойниците и от двете страни. Вейлин не виждаше нито следа от командир Дешай.
— Повече от един са — добави Джукар и се отправи към най-близкото стълбище. Вейлин извика на Чо-ка да останат на място и го последва с Елеса и Норта по петите. Високият тунел, водещ към вътрешността на бастиона, бе толкова изпълнен с дим, че Вейлин не можеше да различи какво става вътре. Той също гъмжеше от призрачни тигри — стена от озъбени котки, до които малцина от стоящите наблизо войници имаха желание да припарват.
Вейлин наостри уши за звука на търкалящи се колела, който да му подскаже за приближаването на таран, достатъчно голям да разбие портата, но чу само врявата на битката и паническите викове отгоре. Тъкмо се канеше да помоли Джукар за напътствия, когато мъжът просто потъна в една димна стена с вдигнат лък. Вейлин се сепна инстинктивно от един хвърлил се към него призрачен тигър, после събра кураж и последва следотърсача в мъглата. Тя бе толкова гъста, че можеше да вижда само на стъпка пред носа си, гърлото му пареше от лютивия дим и го караше постоянно да кашля. Той измина десетина крачки, после се дръпна рязко встрани и се блъсна в стената на тунела, когато нещо бързо и твърдо обърса раменния предпазител на ризницата му. Димът наоколо потрепна и въздухът се изпълни с жуженето на множество стрели.
Вейлин се приведе и продължи напред със сълзящи очи, мъчеше се да види нещо през виещата се гадна на вкус мъгла. Изсъска, когато една стрела остави плитка резка върху опакото на ръката му, после трепна, когато друга рикошира в тухлите на сантиметри от главата му. Отдясно се чу бръмченето на тетива, последвано от звука на стрела, срещаща метал. Той чу как Джукар изруга, преди да стреля отново, и този път се разнесе силното тупване на стрела, намерила плът.
Димът веднага взе да оредява, виещите се котешки сенки избледняха до къдрави струйки и пред погледа му се появи портата. Тунелът зад нея бе пълен със сталхасти, с група стрелци отпред, които се целеха с лъковете си през малките пролуки в желязната решетка. На портата бе облегнато тялото на млад мъж, притиснал окървавеното си лице към една от пролуките, със стърчаща от рамото му стрела. До него стоеше яка жена с кожени доспехи, съвсем жива, беше се вкопчила яростно в портата. Кръв капеше от носа ѝ, а лицето ѝ трепереше от напрежение. Желязото под пръстите ѝ сякаш сияеше, омекваше и се свиваше.
„Лекис — беше казала Луралин — умее да борави по специален начин с метала.“
