— Явно не са достатъчно убедени, че да маршируват в подреден строй — рече Шо Цай. Тримата стояха на бастиона на северната порта и гледаха войската, докато тя продължаваше да се разгръща. Лагери се появяваха на югоизток и запад, подсказвайки, че градът скоро ще бъде обкръжен.
— Повечето са новаци във войнишкия занаят — отвърна Луралин. — Но не се заблуждавай, мнозина вече са вкусвали битка и всички с радост ще умрат за Мрачния меч.
— Общият им брой? — попита генералът.
— Моят народ не си пада толкова по броенето като твоя. — Тя сви извинително рамене. — Много са.
— Бих казал, някъде над шейсет хиляди — обади се Вейлин. — Заедно със сталхастите и тулите имаме срещу себе си армия от близо триста хиляди души.
— Преброихме над две хиляди вражески трупа след първата им атака. Но и ние загубихме почти толкова, докато ги отблъсквахме. — Шо Цай се спогледа с Вейлин, докато двамата обмисляха мрачната аритметика и стигнаха до едно и също заключение. Защитниците на града щяха да губят сили при всяка атака, докато врагът им остава силен.
— Армия с такива размери ще опустоши Северната префектура — каза генералът. — Може дори да застраши сърцето на кралството.
— Келбранд не се интересува от опустошения — рече Луралин. — Нито пък ще спре, преди да е завладял всички земи на Търговските крале. Армията му само ще расте с напредване на завоеванията. Където и да стъпи, той намира нови привърженици, нови Спасени, които да увеличат войската му.
— Значи трябва да го спрем тук. Или поне да обезкървим ордата му, така че да няма шанс срещу пълната мощ на армиите на Търговските крале.
— Това означава да убием по шестима от тях за всеки загинал от нашите — каза Вейлин. — Трудна работа.
— Но не и невъзможна. Виждал съм армии да се разбиват в далеч по-малко внушителни стени от тези. — Шо Цай се изправи и обърна острия си поглед към Луралин. — Брат ти няма да се бави, предполагам? Ще атакува тази нощ.
Тя кимна.
— Навсякъде, където може.
— Значи ще го посрещнем навсякъде. Лорд Вейлин, от този момент ви назначавам на мястото на командир Дешай. Вие ще поемете командването на всички полкове по западната стена. Погрижете се хората ви да разберат, че отстъпление няма да има. Всеки, който направи дори крачка назад, на сутринта ще коленичи пред палача.
— Този град е построен така, че да позволява многократни отстъпления. — Вейлин кимна към второто ниво на Кешин-Хо. — Знаем, че там навън има още Надарени. Ако външната стена бъде пробита…
— Тактиката ни вече се доказа като ефективна. Нашите собствени Благословени от Небесата ще се изправят срещу техните. Вие се съгласихте да се подчинявате на заповедите ми. — Очите му станаха твърди, когато се задържаха върху Вейлин, и той каза бавно и ясно: — Нито крачка назад.
Вейлин почувства силно желание да спори, да изтъкне, че Джукар е ранен и едва ли ще се възстанови в близките дни. За да усетят присъствието на Надарените на Мрачния меч, трябваше да разчитат на песента на Ам Лин, която обаче не бе толкова точна като следотърсача. „Тук ти не си Военачалник — напомни си той. — А и непоколебимата защита винаги си има достойнства.“
— Както заповядате, генерале — отвърна с тържествен поклон.
Както бе предсказала Луралин, нямаше затишие пред бурята, първите атаки започнаха по-малко от час след залез-слънце. Първо връхлетяха откъм източния фланг, десет хиляди или повече Спасени се изляха от мрака, за да щурмуват стените със стълби. Предупреден за атаката от Ам Лин, Шо Цай бе пратил допълнителни подкрепления в сектора. Вейлин чуваше врявата на битката дори от другия край на града и забеляза странна ритмична нотка сред какофонията.
— Бойни молитви — обясни Ереса. — Спасените ги пеят във възхвала на Мрачния меч, докато атакуват. — Изсмя се кратко и пресилено на нелепото поведение на бившите си другари и нагласи ризницата си. Ризницата бе сериозно видоизменена, за да пасне на дребничката ѝ фигура, но пак ѝ пречеше непрекъснато. Бяха я сложили при Черепите, докато Джила бе разположена на северния бастион, а брат ѝ — на източната стена. Луралин, по настояване на Шо Цай, оставаше на върха на втората вътрешна стена с Вариж и Червените разузнавачи. Вейлин се бе погрижил да не остави у ефрейтор Чо-ка никакви съмнения, че главната задача на Черепите е да пазят Благословените от Небесата сред себе си.
— Само не се приближавайте твърде много, когато тя използва дарбата си — посъветва ги той.
Битката на изток продължи близо два часа. Вейлин постоянно очакваше някой от наблюдателите, които бе сложил на покривите между тях, да дотича с вестта, че Спасените са пробили. Но когато все пак пристигна съобщение, то бе донесено от един от личните вестоносци на Шо Цай, набрани от Имперската съобщителна служба.
— Каменоделецът предупреждава за атака от запад, милорд — докладва мъжът, след като се закова на място и падна на едно коляно.
