— Убий я! — извика Вейлин на Джукар, обърна се и видя, че следотърсачът се е свлякъл до стената с една стрела в крака и друга в рамото. Като видя как яката жена изтръгна парче сияещо желязо от решетката, Вейлин измъкна един метателен нож от ботуша си и го запрати към нея. Хвърлянето бе добро, но жената явно не бе чужда на битките — дръпна глава настрани и ножът прелетя през решетката, отрязвайки част от ухото ѝ. Тя извика и се вкопчи отново в портата. Металът засия и почна да омеква, сякаш се намираше в сърцевината на топилна пещ.
Стрелите на сталхастите последваха Вейлин, когато той се втурна през тунела към Джукар, вдигна падналия му лък и посегна към колчана му. Преди да успее да сложи стрела на тетивата, две стрели изсвистяха покрай него, и двете майсторски насочени, така че да намерят дупките в решетката. Едната улучи Надарената в бедрото, а другата в корема. Този път ефектът от отровата на Шерин бе по-зрелищен. Кръв изригна от устата на жената в голямо алено цвете и тя се затърчи толкова яростно, че Вейлин можеше да чуе пукота на чупещите ѝ се кости. После тя сякаш се спихна и се свлече до желязната преграда, а ръцете ѝ изпуснаха полустопения метал.
Бързо последваха още стрели и повалиха трима от стрелците на сталхастите. Но имаше предостатъчно други, които да заемат местата им, и Вейлин се приведе, за да избегне новия залп.
— Вярата да те вземе, братко, излизай оттам! — отекна силно гласът на Норта. Вейлин погледна назад и видя Норта и Елеса, приклекнали от двете страни на входа на тунела, да пускат стрела след стрела с характерната за тях бързина и точност. Чувството му за неотложност бе допълнително подсилено от Луралин, която се приближаваше през двора оттатък, с Надарените близнаци от двете ѝ страни и Червените разузнавачи в плътна формация зад тях.
Вейлин хвана Джукар през гърдите и го повлече към изхода. Норта и Елеса продължаваха да косят сталхастките стрелци и идеално насочените им стрели образуваха стена от потръпващи, почервенели от отровата трупове, които пречеха на другарите им да заемат тяхното място. Вейлин издърпа Джукар от тунела точно когато близнаците стигнаха до него, вдигнали ръце. За щастие ревът на огнената струя, която пратиха в тунела, бе достатъчно силен да заглуши писъците на хората вътре. Близнаците продължиха да изливат огън в бастиона, докато не клюмнаха от изтощение, при което пламъците стихнаха и разкриха почернелия тунел и решетката, нашарена с остатъчни огнени точици, но за щастие все още цяла. Тунелът зад нея бе застлан с овъглени димящи тела.
— Отнесете го в храма — каза Вейлин и предаде Джукар в ръцете на двама Червени разузнавачи. — Вземете и тях — добави и кимна към близнаците.
— Тук все още се води бой — каза Килен, олюля се и избърса кръвта от лицето си.
Вейлин се отдръпна, за да огледа стените горе. След като призрачните вестители бяха прокудени, войниците на Търговския крал бързо си възвърнаха дисциплината. Няколко групички сталхасти, успели да се укрепят върху бойниците, бяха нападнати яростно от всички страни, а десетки арбалетчици се втурнаха да запушат пролуките по стената.
— Можем да издържим и без вас — каза Вейлин на Килен. — По-добре си пазете силите.
— Те атакуваха също от север и от югоизток — каза ефрейтор Вей, докато Разузнавачите отнасяха изпадналия в безсъзнание Джукар. — Завзеха голяма част от стената край северната порта, но генералът поведе контраатака и ги разчисти напълно.
Викове привлякоха вниманието на Вейлин отново към стената. Войници мушкаха с копията си във въздуха и крещяха в бесен триумф, тъпчейки с ботуши телата на сталхастите. Само една групичка нападатели продължаваше битката, тъмен куп от бурно непокорство сред морето от настъпващи копиеносци. Една позната фигура в центъра на мелето сечеше със сабята си наляво и надясно с дива енергия, сякаш безразлична към сигурната смърт.
— Върви с тях — каза Вейлин на ефрейтор Вей и кимна към оттеглящите се Надарени.
С Елеса и Норта по петите той се качи по стълбите на стената, прекрачвайки телата на нападатели и защитници, като поспря при вида на командир Дешай, лежащ мъртъв с върха на една сабя, забит дълбоко в шията му. Ръцете на командира бяха увити около гърлото на убилия го сталхаст, така че пръстите бяха потънали в плътта.
— Жалко — каза Норта. — Способен човек беше.
Усилване на виковете откъм края на бастиона накара Вейлин да продължи нататък и той видя, че познатата фигура е съборена на едно коляно — единственият оцелял сталхаст на стената. Бронята на Варнко бе надупчена от пет-шест стрели, а камъните под него бяха хлъзгави от кръв. В него обаче имаше останал достатъчно живот, за да изръмжи към войниците, докато се приближаваха, навели копия за смъртоносния удар.
— Спрете! — извика Вейлин, закрачи напред и махна на войниците да се отдръпнат. — Този човек е мой пленник.
Те го зяпнаха и жаждата за кръв и бойната им ярост се стопиха, останаха само обърканите им и изцапани лица.
