Тази единствена редица от най-различни ездачи спря на няколко крачки оттатък обсега на арбалетите и всеки от тях се взря в събраното хилядно множество със свирепа, решителна настойчивост. Тогава го почувствах: вибрацията на силата, позната ми от случаите, когато избраните членове на Божествената кръв използват дарбите си. Явно жената също го почувства.
— Мрачното — ахна тя и я погледнах. Лицето ѝ бе разкривено от страх.
Силни викове привлякоха погледа ми обратно към долината тъкмо навреме, за да видя как огнено кълбо израства в центъра на първата редица Търговски войници. Видях как мъже се търкалят по земята, обвити в пламъци. На петдесет крачки на изток друга част от редицата, около двайсет души пехотинци, изведнъж бяха запратени назад сякаш от удар на гигантски невидим юмрук. Бронираните им тела се премятаха като кукли. Отекнаха още викове и цялата първа редица сякаш се разпадна. На едно място войниците просто се свлякоха на земята и останаха да лежат неподвижно, на друго бойците на цяла рота се обърнаха един срещу друг и почнаха да се избиват в бесен пристъп на самоунищожение. А сред всичко това разцъфваха още пламъци и невидимият юмрук нанасяше удар след удар.
Скоро хаосът плъзна и по следващите редици. Офицерите се мъчеха да поддържат реда, докато рота след рота губеха дисциплина пред лицето на растящата паника. В този момент се появиха сталхастите. Редицата от разнородни ездачи се раздели встрани и огромна стреловидна формация от конни воини изникна в галоп от мрака. Начело препускаше висок мъж на черен като въглен жребец, вдигнал дългата си сабя. Носеше железен шлем, увенчан с голям кичур конски косми, и решетъчно забрало, което скриваше лицето му, но аз го познах моментално.
Клинът на сталхастите се вряза в дезорганизирания център на армейския строй и го проби като остро желязо — мека кожа, проникна дълбоко в паникьосаните редици отзад. Още сталхасти атакуваха от равнината на изток и запад и всяка стрела с връх от стомана се забиваше дълбоко. Само след няколко мига стана ясно, че голямата армия е обречена, цялото дъно на долината представляваше истинска касапница. Някак си въпреки целия хаос и объркване не ми беше трудно да следя високия ездач с черния жребец. Той криволичеше по бойното поле, оставяйки след себе си мъртви и умиращи хора, а сабята му свистеше в гибелен вихър. Днес често ми се случва да плача, щом си спомня за тогавашното си ликуване, гордата песен, която се надигна в мен, докато гледах кървавия път на брат си.
