— Това не е видение от Отеца — каза жената и се хвърли към мен. — Чувството е различно. Усещам го!
Бях така погълната от нозете ѝ и завладяна от безгранична изненада, че не можах изобщо да реагирам. Тя ме хвана за ръцете и ме стисна силно. Помня, че забелязах колко кървясали са очите ѝ, когато лицето ѝ се доближи на сантиметри от моето. Беше хубаво лице, да си кажа честно, притежаваше гладкост, която говореше за жена, наближаваща трийсетата си година. Но бе увенчано с рошава тъмна коса, а в дъха ѝ имаше позната остра миризма, която заедно със зачервените ѝ очи водеше до едно-единствено заключение: „Пияница. В съня ми е нахлула пияница с мръсни крака.“
— Не се опитвай да ме залъжеш, вещице! — изсъска тя. — Що за помисъл на Мрачното е това?
Лекият, но зловонен повей на дъха ѝ бе това, което ме освести. Лицето ми се изкриви в гримаса на отвращение и аз замахнах рязко с глава, за да забия чело в носа ѝ. Желаният ефект дойде мигновено, ръцете ѝ изпуснаха раменете ми и тя със стон се отпусна на колене.
— Попита ме коя съм — казах, изтеглих дългия нож от колана си и го опрях в гърлото ѝ. — Първо искам да разбера твоето име.
С удоволствие видях как острието се притиска в плътта ѝ. Щом можехме да се докосваме взаимно тук, изглежда, можехме и да си причиним вреда.
— Нищо няма да ти кажа, слугиньо на Мрачното — рече тя, взирайки се предизвикателно нагоре в мен с напрегнато от болка лице. — Никога няма да предам любовта на Отеца…
Изквича от болка, когато драснах с острието по бузата ѝ, оставяйки малка, но дълбока резка.
— Как попадна тук? — попитах. — Как така можеш да ме виждаш? Как намери път към съня ми?
Болката и враждебността ѝ за момент се стопиха и тя ме зяпна в объркана почуда.
— Искаш да кажеш… че ти също си ясновидка? Но… ти не можеш да познаваш любовта на Отеца. Той не би поднесъл толкова велика дарба на такава като теб…
— Какъв отец? — попитах и доближих върха на ножа си на сантиметър от окото ѝ. — Какви ги дрънкаш?
Звукът на множество рогове погълна думите ми, пронизителният екот се надигна от армията долу в мощен тревожен хор. Откъснах очи от пияната жена и видях, че армията откликва на този зов. Войници тичаха да си вземат копията и да облекат броните си, стрелци вдигаха колчаните си и кавалеристи оседлаваха вързаните коне.
— Какво става? — попита жената. Осъзнах, че още държа ножа готов да прониже окото ѝ, и отстъпих назад, изведнъж почувствала се малко глупаво.
— Битка, очевидно — отвърнах и прибрах оръжието.
