— Къде? — Тя се изправи, трепна и потърка носа си. Видях, че синината вече избледнява, както и порязването на бузата ѝ. Изглежда, всички рани, които си нанасяхме тук, бяха временни. — Кой се бие?
— Не съм съвсем сигурна. — Обърнах се и загледах строяващата се армия. — Подозирам, че се намираме някъде в южната Степ, недалеч от границата със земите на Търговските крале.
— Търговските крале ли?
Обърнах се към нея, сбърчила смаяно вежди от искреното невежество в гласа ѝ. Как можеше да не е чувала за Търговските крале? Те притежаваха по-голямата част от световното богатство.
— Мисля, че е време да се запознаем както си му е редът — казах. Тя изпъна рамене и вирна самонадеяно брадичка.
— Аз съм лейди Ивиния Морентес от Западните предели — заяви тя. — Служителка на Църквата на Световния отец и Свещена ясновидка по Негова благословия. — И млъкна, предположих, за драматичен ефект. — Известна като Благословената дева на всички, които се радват на любовта на отеца.
Поклатих объркано глава, но все пак вдигнах отворената си длан в знака за мирен поздрав.
— Луралин Рейерик от Божествената кръв, дъщеря на скелда Кова от сталхастите.
От изражението ѝ се виждаше, че тя не е по-наясно с моята личност, отколкото аз с нейната.
— Ти си… — започна тя с колебливо мръщене — ясновидка в твоя народ?
— Ясновидка ли?
— Виждаш… разни неща. Събития, които ще се случат или вече са се случили.
— Понякога. Аз го наричам Истинския сън.
— Сън. — Тя изпръхтя презрително и насочи вниманието си към строяващата се армия. — Не, момиче, това не са сънища. А дарове на прозрението от самия Отец. Макар че не мога да си представя защо е избрал да ги сподели с теб.
От тона ѝ ме засърбя ръката да посегна пак към ножа, но устоях на този импулс.
— Къде са ти обувките? — попитах вместо това, като хвърлих многозначителен поглед към почернелите ѝ нозе.
— Светските удобства са пречка за любовта на Отеца — изсумтя тя с набожна увереност в гласа. — Аз ги избягвам, за да водя простичък и неразглезен живот, също както избягвах живота на охолство и безделие, който получих по рождение. Така прозренията на Отеца ще достигнат по-лесно до мен.
Хвърлих поглед към кървясалите ѝ очи и си спомних за вонята в дъха ѝ.
— Значи избягваш удобството на обувките, но не и пиенето.
Тръпка на гняв пробяга по лицето ѝ и отговорът ѝ дойде с накъсан, отбранителен глас.
— Църковните ритуали често изискват вино, а в Книгите многократно се споменава за свещените му свойства.
— О — гласът ми се вкисна от осъзнаването, — ти си жрица.
