На другия ден Келбранд се яви пред жреците, застанал гол и невъоръжен пред олтара, както го изискваше ритуалът. По-нисшите жреци покорно го отведоха при местра-дирмара, който го чакаше прав пред Гробницата.
Сутринта бе изненадващо лишена от събития. Обикновено издигането на нов скелтир би подтикнало най-славните воини на скелда да го предизвикат, но този път само един излезе напред — прошареният Ирнар, ветеран с шейсет лета зад гърба си и също толкова битки, наставник и на Телвар, и на Келбранд в ранните им дни.
— Защо, стари вълко? — попита го Келбранд, когато Ирнар излезе напред, вдигнал сабята си под ъгъл, за да покаже официално предизвикателство.
— Лош късмет е един скелтир да бъде издигнат без кръв — отвърна старият воин със свиване на рамене. — А на мен ми омръзна да ставам по шест пъти на нощ от постелята си, за да пикая. Хайде да продължаваме, а, момче?
И така, те се биха и Келбранд удостои Ирнар с подобаващо дълга и кървава смърт. Понеже един бърз край би бил обида.
Гледах как Келбранд застана пред местра-дирмара и видях как устните на жреца се размърдаха, докато задаваше въпроса си. Разстоянието бе прекалено голямо, за да чуя отговора на брат ми. Можех да видя изражението на жреца достатъчно ясно, за да различа смесицата от дълбоко разочарование и сурово приемане, когато той кимна. Както винаги, Истинският сън не ме беше подвел.
По-нисшите жреци изнесоха напред тъмнозелената одежда на скелтир и я положиха в нозете на Келбранд. След като той се облече, двамата с местра-дирмара отидоха при олтара.
— Пред вас стои Келбранд Рейерик! — изрече напевно жрецът, като вдигна ръката на брат ми. — Признат днес от Слугите на Невидимите за скелтир на скелда Кова.
Откъм тълпата сталхасти се надигнаха овации — в гласовете на Кова имаше ентусиазъм, докато другите скелдове бяха по-сдържани. Докато приветствията продължаваха, видях как брат ми се обърна и каза нещо на жреца. Лицето на местра-дирмара се втвърди и той поклати глава в упорит отказ. Тогава видях, че Келбранд е стиснал китката му толкова силно, че го накара да трепне. Докато ликуването утихваше, Келбранд заговори отново и този път чух думите му:
— Кажи им, старче.
Местра-дирмарът заскърца със зъби, унижението и болката изкривяваха лицето му в гримаса. Още тогава разбрах, че това е повратен момент, в който се решава кой е истинският водач на Хаста.
