Тирус се надигна от високата трева с вече изпънат лък и стрелата литна — оставяше диря в мъглата, докато летеше право към него. Нечия ръка блъсна силно Вейлин в гърдите и викът на Ам Лин се смеси с ругатнята, която Тирус изкрещя след стрелата си. Двата звука секнаха едновременно, когато стрелата срещна плът.
Вейлин видя как Тирус рухна, обляна в кръв — стрелата на Елеса бе пронизала шията ѝ, а после погледът му се плъзна към Ам Лин. Каменоделецът се усмихна уморено, сведе очи към щръкналия от гърдите му връх на стрела, а после се олюля и се катурна през борда.
Вейлин скочи във водата след него, подхвана го и заплува към брега. Въздухът се изпълни с бръмчене на множество тетиви, съсъка на облак стрели и глухите удари на желязо в дърво.
— Не! — извика Вейлин, като видя, че Елеса се готви да го последва във водата — беше се надигнала напук на продължаващия дъжд от стрели. Тя понечи да се хвърли от лодката, но Норта се метна към нея и я хвана през кръста.
— Пусни ме! — изпищя тя и Вейлин зърна размаханите ѝ ръце, преди мъглата да се сгъсти дотолкова, че двете лодки да се превърнат само в смътни силуети.
Елеса извика още няколко пъти, преди виковете ѝ да бъдат заглушени, вероятно от ръката на Норта. Бурята от стрели утихна и откъм двата бряга загърмяха копита. Тирус не бе сама.
След кратко пляскане във водата Вейлин успя да стигне до брега и посегна по-нагоре да улови стиска трева и да ги изтегли на сушата. Завлече Ам Лин във високите треви и извади меча си, наострил уши за звуците, носещи се из мъглата. Тропотът на копита вече бе утихнал до пръхтене и глухи тупкания, което означаваше, че конете или са спрели, или се движат ходом. Не можеше да се каже колко са.
— Песен… та… — изпъшка Ам Лин.
Вейлин поклати глава и приведе устни до ухото на каменоделеца.
— Лежи неподвижно.
Очите на Ам Лин срещнаха неговите и Вейлин видя на лицето му същата уморена усмивка.
— Песента… — започна пак той с дрезгав глас и върху зъбите му изби кръв. — Беше ясна, братко. От… самото начало…
— Пести си силите — прошепна в отговор Вейлин. — Шерин ще те излекува…
— Не… — Усмивката на Ам Лин се превърна в смях, пропит с ирония. — Песента… беше ясна. Затова отпратих… Шоала. Затова… те чаках. Всички песни… си имат край, братко. Принцесата… знаеше това…
Посегна към ръката на Вейлин и я хвана с треперещи пръсти, после я насочи към стрелата в гърдите си и я притисна към бликащата от раната кръв.
— Моят дар — каза Ам Лин. — За теб.
Кръвта бе топла под пръстите на Вейлин, но той понечи да дръпне ръка, сякаш се е опарил.
— Не! — Погледът на Ам Лин стана яростен, каменоделската му хватка стискаше Вейлин като менгеме и задържа ръката му на място. — Трябва! — изграчи той през оцапаните си с кръв зъби. — За да се биеш с него… имаш нужда от песен. Ако не го направиш…
Последните му думи излетяха като вик и Вейлин чу цвиленето на разтревожени коне, последвано от викове. Сталхастки викове.
Образи нахлуха в съзнанието му, докато се взираше в умоляващите очи на Ам Лин. Убитите пратеници в кулата. Намеренията на принцесата. Дуелът с Обвар. Обсадата. Скритата истина на Вариж. Стрелата на Тирус. Ако той още имаше песен, колко от тези неща изобщо нямаше да се случат?
„Да се бия с теб, какъвто си сега, ще е все едно да се бия с дете“, беше казал Келбранд. Мрачния меч. И поне за това Вейлин знаеше, че не лъже.
И все пак погрешността на всичко това го възпираше, отвращаваше го. Воларианците бяха станали роби на Съюзника точно по този начин. Какво ли щеше да стане с него?
Чу пак гласа на Елеса — далечен, жален вик, донесъл се през мъглата, скоро погълнат от звука на галопиращи отново коне. Развълнувани викове изпълниха въздуха, докато сталхастите се приближаваха, жадни за славата, която щяха да получат, ако поднесат главата на Крадеца на имена на обичния си жив бог.
— Моля те, братко… — Кръв пръсна от устните на Ам Лин и очите му помътняха. — Моля те…
Чул съсъка на излитаща от ножница стомана, Вейлин наведе уста към смъртоносната рана на приятеля си и отпи дълбоко.
Вейлин Ал Сорна — граничен лорд на Северните предели
Норта Ал Сендал — бивш брат от Шестия орден; Меч на кралството и герой от Освободителната война; баща на Лорен и Артис; брат на Керан; известен пияница
Керан Ал Верин — търговка и собственичка на Почитаемата търговска къща на Ал Верин и господарка на Търговската гилдия на Северните предели; сестра на Норта; леля на Лорен и Артис
Ерлин — бивш безсмъртен Надарен; жител на Нериново
Лорен Ал Сендал — дъщеря на Норта; сестра на Артис; Надарена ясновидка
Артис Ал Сендал — син на Норта; брат на Лорен
Елеса Мустор — приемна дъщеря и наследница на кумбраелската губернаторка Рева Мустор
Орвен Ал Мелна — лорд-командир на Северната гвардия
Алум Ви Мореска — ловец от клана Мореска; приятел на Вейлин
Семон Век — бивш бандит и слуга на Алум
