Когато Вейлин свали ръка от очите си, пред него се разкри пробив, който знаеше, че няма никаква надежда да запуши. Вече можеше да види как сталхастките ездачи се строяват за атака сред къщите на второто ниво, с гъсти формации от Спасени, тълпящи се по фланговете им.
— Лорд Вейлин!
Шо Цай спря наблизо и зад него се разгърнаха три пехотни полка. Вейлин видя, че другите войници бързо се спускат от стените, за да се строят на улиците. Генералът бе стигнал до очевидното заключение, че единствената важна битка сега ще се води при този пробив.
— Вървете в храма — каза Шо Цай на Вейлин. Пристъпи към него, изгледа го твърдо, неумолимо, и заговори тихо. — Спаси я, ако можеш. Ако не можеш, дай ѝ милост.
Извърна се и направи знак на Цай Лин да се приближи.
— Върви с лорд Вейлин.
— Генерале, аз трябва…
— Няма време! — Очите на Шо Цай пламнаха срещу сина му, принуждавайки го да застане мирно. — Когато ни връхлетят, ще настъпи хаос — добави Шо Цай и изражението му омекна до съжаление. — Може би достатъчно голям, за да прикрие едно бягство. Това е последната ми заповед към теб, синко. Оживей и се върни в Храма на копията. Последвай техния съвет, защото виждам, че епохата на кралете е към края си.
Обърна се към пробива и изтегли меча си тъкмо когато отекна тътенът на сталхастките копита.
— Хайде, тръгвай!
Шумът на битката ги следваше по време на бягството им към храма, по-силен от всяка буря, толкова силен, че Вейлин не чу вика на ефрейтор Чо-ка, докато той не се втурна от сенките да му препречи пътя. Придружаваха го неколцина Черепи, които Вейлин знаеше, че са членове на Зелените усойници.
— Милорд — каза Чо-ка с небрежен поклон. — Бих искал да ви покажа нещо.
— Какво „нещо“? — Вейлин не бе особено изненадан, че Чо-ка и хората му са предпочели да не остават с генерала в последната му битка, нито пък имаше сили да се ядосва. Та нима и той самият не се държеше като страхливец тази нощ?
— Нещо в магазина за подправки на сестрата на баба ми — каза Чо-ка, като се огледа предпазливо.
— Говори направо! — сопна се Вейлин, търпението му вече се изчерпваше.
— Път за измъкване — каза престъпникът. — Такъв, който не можеше да се използва досега.
— Но можеше да ни помогне по-рано.
— Аз дължа вярност единствено на Зелените усойници. Не на някакъв си крал, който може да ме обеси по своя прищявка, или на някакъв генерал, чието име не бях чувал допреди месец. Ние се бихме за живота си и няма да го профукаме, за да браним купчина почернели тухли. Но между нас има дълг, който държа да уредя.
Вейлин се обърна към Елеса и Норта.
— Вървете с тях. Ние с дай-ло имаме работа в храма. Когато нахлуят през пробива, битката ще се промени. Стане ли това, не чакайте и секунда повече.
Извърна се, преди те да са започнали да спорят, и забърза към храма.
Намери Шерин в лечебницата да размахва шишенце с ароматни соли под носа на Луралин, докато Чиен държеше главата ѝ неподвижно. Ереса и Джила стояха в ъгъла с угрижени лица и гледаха как господарката им стене и ноздрите ѝ потръпват, но не се буди.
— Махаме се оттук — каза Вейлин на Шерин. — Вдигни я — обърна се той към Чиен и кимна към Луралин. — Капитанът ще ти помогне.
— Накъде? — попита престъпницата, като преметна едната ръка на Луралин през раменете си, а в същото време Цай Лин хвана другата.
— Магазинът за подправки на улицата вляво от портата. Зелените усойници са пазили тайни от нас.
— Винаги можеш да разчиташ на един плъх да намери мръсен канал за измъкване — изпъшка Чиен, докато вдигаха Луралин.
— Тръгвайте — каза им Вейлин, гледаше как Шерин, без да бърза, прибира шишенцето с ароматни соли в сандъчето си с лекарства. — Ние ей сега идваме.
Чиен и Цай Лин покорно изнесоха Луралин от стаята, следвани по петите от Ереса и Джила.
— Време е — каза Вейлин на Шерин и откри, че му е трудно да преглътне, преди да продължи. — Съжалявам.
— Ти си го оставил — каза тя с равен, лишен от изненада глас, без да се обръща.
— Той ми заповяда, както ми заповяда и да те спася. И аз ще го направя.
— Имам пациенти. — Тя затвори капака на сандъчето и поспря за момент да огледа ръцете си, пръстите ѝ потрепваха. — И дарба, която да споделя…
— Ако трябва да те зашеметя, за да те измъкна от този град, ще го направя!
Тя се вцепени при вика му, очите ѝ се насълзиха и чертите ѝ станаха остри, докато се бореше с болката си.
— Видя ли го как умира?
Той отиде до нея, хвана я за китката и я задърпа към вратата.
— Няма време.
Тя изтръгна ръката си и втренчи обвинително в него насълзените си очи.
— Видя ли го как умира?!
Щеше да му е лесно да я излъже, нещо крайно необходимо, но лъжата угасна на езика му. Вече достатъчно я бе лъгал.
— Бие се — каза той. — И ще се бие до смърт, за да можеш ти да живееш. Не лишавай смъртта му от смисъл.
Тя се извърна, пое си пресекнато дъх и вдигна сандъчето. Без да казва нищо повече, излезе от стаята.
Отвън ги чакаха Ам Лин, Семон и Алум.
— Стойте наблизо — каза им Вейлин. — И се движете бързо.
