Чу как шумът на битката се променя, когато бяха изминали половината път до магазина: хаотичният звън на метал притихна за един кратък миг, преди да изригне ревът на хиляди триумфиращи гласове.
— Какво е това? — попита Семон.
— Пробили са — отвърна Вейлин и хвърли поглед на юг. Шерин изхлипа, докато ревът се превръщаше в ломотене, прорязвано от остри писъци, които говореха за клане.
— Казах ви да не чакате — извика Вейлин на Норта, когато свиха зад един ъгъл и видя, че брат му и Елеса ги чакат на улицата.
— И съм сигурен, че си знаел, че няма да го направим — отвърна Норта. Въведе ги в магазина, където по средата на пода зееше отворен капак. — Престъпниците обаче нямаха подобни скрупули. Цай Лин и жените току-що минаха.
— Накъде води това? — попита Семон, взираше се със съмнение в тъмния отвор.
— Стига да не е тук, на кого му пука, малоумнико? — каза Елеса и скочи в дупката. Вейлин бутна след нея Шерин и изчака другите да ги последват, преди да хване веригата от вътрешната страна на капака и да го затръшне на слизане.
Стълбите бяха стръмни, озарени от една-единствена факла в скоба на грубо изсечената стена, вероятно оставена от Чо-ка. Алум взе факлата и ги поведе надолу. Слизаха колкото можеха по-бързо по влажните тесни стъпала. Тунелът криволичеше, докато се спускаше, което правеше невъзможно определянето на посоката им. Накрая свърши в широка кухина с нисък сводест таван. Лунната светлина се отразяваше във водите на канала, течащ през нея, и хвърляше сребристи отблясъци по стените. Светлината проникваше през множество дупки на тавана и озаряваше водния път, който се протягаше поне на миля под земята.
— Милорд! — отекна в кухината гласът на Цай Лин, който го викаше от една лодка във водата. Седеше на кърмата, хванал едно гребло, а трите жени се бяха сгушили по средата ѝ. Наблизо бе привързана още една лодка, също с две гребла.
— Онези негодници отказаха да чакат — каза Цай Лин, когато Вейлин се качи в лодката и хвана другото гребло. Ам Лин се качи след него, а другите се качиха във втората лодка.
— Ние сме живи благодарение на тези негодници — напомни Вейлин на Цай Лин и се отблъсна с греблото от каменния бряг, за да прати лодката по средата на канала.
Загребаха ритмично и Вейлин погледна назад, за да се увери, че другата лодка ги следва. Алум и Норта бяха хванали греблата и напредваха добре. Погледът на Вейлин постоянно отскачаше към свитата фигура на Шерин във втората лодка, навела глава и прегърбила скръбно рамене.
— Вариж? — Луралин гледаше към Вейлин от пода на лодката, очите ѝ бяха като тъмни дупки в сива маска. С каквото и вещество да я бяха упоили, то явно се бе разнесло, но той знаеше, че страданията ѝ съвсем не са свършили.
— Мъртъв е — отвърна Вейлин, насочил поглед напред.
— Той беше трънът — настоя Луралин. — Нали?
Вейлин просто кимна и продължи да гребе.
— Той каза ли нещо? — Гласът на Луралин ѝ изневери и минаха няколко секунди, преди тя да заговори отново. — Обясни ли нещо?
„Беше ми възложено да я наблюдавам още преди години… предателството ѝ бе необходимо.“
— Нищо смислено — отвърна Вейлин. — Беше съвсем луд. Съжалявам.
Гребаха близо час, докато стигнат края на тунела, който бе частично скрит от завеса висящи растения. Вейлин и Цай Лин забавиха лодката, когато наближиха отвора, и се подадоха бавно през завесата.
Пред тях се простираше дългата сребриста лента на Големия северен канал. Тя се протягаше на мили вляво и вдясно, макар че в южна посока сякаш нямаше край, докато на север свършваше с тъмната грамада на Кешин-Хо.
Вейлин прецени, че са на не повече от пет мили от града, но шумът се чуваше дори тук — хиляди гласове, извисени в ритмичен напев, който прославяше победата на Мрачния меч.
С мощно загребване Вейлин изтласка лодката в канала и я насочи на юг.
Зарадва се, че полята покрай канала са обгърнати в мъгла. Всичко, което можеше да прикрие бягството им, бе добре дошло. Радостта му обаче помръкна, когато Ам Лин прошепна:
— Това не е естествена мъгла, братко.
И кимна отсечено в отговор на въпросителния поглед на Вейлин.
Още един поглед към мъглата бе достатъчен, за да го убеди. Мъглата се виеше на гъсти пипала, сякаш без да се влияе от посоката на вятъра. Вейлин пусна греблото и вдигна ръце да сигнализира на втората лодка със стария жест на Ордена, предупреждаващ за врагове наблизо. Видя как Норта показа, че е разбрал предупреждението, с бързо махване с ръка, преди да вдигне лъка. Елеса направи същото.
Вейлин се наведе да хване пак греблото, но спря, понеже погледът му бе привлечен от бледо видение на брега на канала. Дерка отметна грива в знак, че го е познал, докато тичаше през тревата — дъхът му се смесваше с мъглата. Усмивка заигра на устните на Вейлин, докато се мъчеше да си представи как жребецът е успял да се измъкне от конюшните в Кешин-Хо, а после помръкна, щом видя седлото на гърба му — сталхастко седло.
