Лоркан сякаш се канеше да се усмихне отново, но тежестта в погледа на Вейлин явно го накара да размисли.
— Не, милорд — отвърна той с въздишка. — Тя ми го каза с изрази, които не оставяха място за съмнение.
— В такъв случай, изглежда, поне една част от тази жалба може да се уреди веднага. С властта, дадена ми от кралица Лирна Ал Ниерен, от този момент аз анулирам брака ви. — Обърна се към писаря, седящ вляво от него. — Съставете официален указ, който ще подпиша, и го регистрирайте в Четвъртия орден до края на деня.
Писарят кимна и топна писалката си в мастилото.
— Разбрано, милорд.
— Госпожице Олна — обърна се Вейлин към бременното момиче. — На колко години сте?
— Седемнайсет и десет месеца, милорд — отвърна бързо тя и затисна с ръка устата си, за да предотврати ново избухване, когато майка ѝ нададе не особено убедителен хленч.
— О, обезчестеното ми дете — зави жената, покрила лицето си с ръце.
— Имате ли някакъв занаят? — продължи Вейлин, предпочел да не обръща внимание на жената. — Умения?
— Шивачка съм, милорд. — Олна стрелна с кисел поглед майка си. — Това е кажи-речи единственото полезно нещо, на което тя ме научи.
— И очаквате да отглеждате дете сама, единствено с дохода на шивачка?
— Не съм сама. — Тя вирна предизвикателно брадичка и се обърна да хване ръката на Лоркан. — Бащата на моето дете ще ни издържа.
— С кражби и измами ли? — попита Вейлин и впери поглед в Лоркан.
Видя как гневният отговор пресъхна на устните на Лоркан, макар че в очите му все още блестеше старото възмущение. Въпреки че той се бе включил в Освободителната война съвсем доброволно, любовта му към вече бившата му съпруга бе това, което го бе накарало да изтърпи дългите мъки на леда, докато пътуваха към Волария, и последвалите битки. Отказът на Вейлин да освободи Кара от задължението ѝ и да му спести цяла епопея от страдания, макар че в крайна сметка той бе оцелял славно от тях, явно бе породил у него враждебност.
— Както знаете, милорд — каза той, — тъкмо благодарение на вашата добрина самата кралица ми назначи пенсия като признание за службата ми в Освободителната война.
— Вярно е — призна Вейлин. — Знам също така, че в момента, щом я получиш, тя отива при различни търговци, игрални домове и лихвари. Само преди седмица лорд Орвен бе принуден да се оправя с молба за незабавното ти задържане поради неплащане на отдавнашен и значителен дълг, който той уреди от собствения си джоб.
— За което съм ви благодарен, милорд — каза Лоркан на Орвен с поклон.
— Лорд Орвен бе движен от чувствата си към един стар другар — каза Вейлин. — Аз не съм. Склонен съм обаче да покрия всичките ти останали дългове, а след като анулирането на брака ти бъде потвърдено, да стана свидетел на венчавката ти с госпожица Олна. В замяна — добави той и видя как разцъфналата на устните на Лоркан усмивка лекичко посърва — ти ще бъдеш зачислен за период от пет години в Северната гвардия, където особените ти таланти ще бъдат използвани в пълна мяра.
Усмивката на Лоркан вече бе изчезнала съвсем и той се взираше във Вейлин с нескрита омраза.
— Вече ми е дошло до гуша от война, милорд.
— Много добре — отвърна Вейлин и посочи към входа на залата. — Свободен си да си вървиш. Знай обаче, че още днес ще издам заповед, забраняваща на всеки кораб да те откарва от Пределите. Ти, господинчо, ще останеш тук и ще изхранваш детето си и майка му, дори ако за тази цел трябва да те подкарам с камшик към мините. — Изгледа Лоркан твърдо. — Честната служба в Северната гвардия е за предпочитане, не си ли съгласен?
Лоркан стисна зъби и лицето му почервеня, предвещавайки едно без съмнение крайно неразумно избухване. Но каквито и думи да напираха отвътре в него, замряха, щом Олна стисна по-здраво ръката му и се приведе да му прошепне нещо на ухото. Лоркан затвори очи и издиша бавно, докато шепотът на момичето ставаше все по-трескав.
— Милорд — каза той накрая, когато Олна се дръпна, и се поклони съвсем лекичко, на Вейлин, — покорно приемам извънредно любезното ви предложение.
— Яви се в казармите утре на разсъмване — нареди му Вейлин. — Лорд Орвен ще се заеме с обучението ти. Освен това две трети от заплатата ти ще бъде предназначена за госпожица Олна, докато трае службата ти, независимо дали се ожените или не. Госпожо Илне — продължи той и се обърна, преди Лоркан да е успял да каже още нещо, — вие ще получите еднократна помощ в размер на… — Млъкна за момент и се замисли. — Три жълтици за бедите и неудобствата, причинени на вашето семейство. — После изпревари възраженията на жената, като кимна на Орвен и каза: — Следващият случай, милорд.
Госпожа Илне трябваше да бъде изблъскана навън от двама Северни гвардейци въпреки гръмогласните си протести, докато Лоркан и Олна си тръгнаха кротко. Раменете на младия Надарен бяха увиснали пораженчески, макар че краткият поглед на чиста омраза, който хвърли към Вейлин, преди да напусне залата, го накара да се зачуди дали това не е още един пример за способността му да се преструва.
