— Той най-вероятно ще избяга — каза Вейлин на Орвен. — По-добре утрои охраната на пристанището тази нощ. И се погрижи сред тях да има поне един Надарен.
— Ще бъде сторено, милорд. — Командирът на Северната гвардия отстъпи назад, тропна отново с жезъла си по плочките и повиши глас:
— Моля пратениците на Търговския крал Лиан Ша да излязат напред!
Пратениците бяха двама посланици със свита от дванайсет души, всичките мъже. Вейлин имаше чувството, че посланиците изобщо не си приличат: единият бе облечен в богато везани коприни и наближаваше шейсетата си година, имаше елегантно фризирани стоманеносиви мустаци и тясна брада. Мъжът до него бе по-нисък, но значително по-широк, облечен в прост ватиран елек, украсен на гърдите с кръгла шарка, подобна на колело. Освен това бе по-млад с няколко години, но грубите му обветрени черти говореха за далеч по-суров живот от този на неговия спътник. Дори мъжът да не носеше меч на кръста си, Вейлин пак моментално щеше да познае воина в него.
— Велики и прославени лорде — започна брадатият на почти безупречен език на Кралството и двамата с воина се поклониха. — От името на Лиан Ша, владетел по милостта на Небесата на множеството земи на Достопочтеното кралство, аз, Кон Шен, ви приветствам и ви поднасям дарове.
Един член на свитата, облечен в проста черна памучна дреха, излезе напред, ниско приведен. Държеше очите си извърнати, докато се приближаваше към подиума, за да остави едно малко ковчеже на първото стъпало.
— Моля ви — продължи Кон Шен, — приемете този крайно недостоен дар като само първия от, надяваме се, многото знаци на уважение между нашите кралства.
— Това тук не е кралство — каза Вейлин и стана от Господарския престол, за да вземе ковчежето. — Само провинция и всички дарове, поднесени тук, принадлежат на моята кралица. — Отвори ковчежето и видя четири скъпоценни камъка, наредени върху кадифена възглавничка, всеки с различен цвят.
— Рубин, сапфир, изумруд и диамант — отбеляза Елеса, като се приближи до него с внезапно грейнало от любопитство лице. — Всеки от тях поне два пъти по-голям от средното тегло, бих казала. — Вейлин и по-рано бе забелязал, че само три неща възбуждат интереса ѝ: изгледи за битка, красиви млади мъже и всичко, свързано с парите. Предполагаше, че за първото трябва да благодари на Рева, за второто — на лейди Велис, а за третото — на никого.
„Лирна винаги е харесвала скъпоценни камъни — помисли си той и върна погледа си върху ковчежето, сещайки се за различните дрънкулки, с които се красеше кралицата. — Макар че вероятно би сметнала размера им за вулгарен.“
— Прекрасен дар, посланик Кон — каза той на брадатия, като затвори ковчежето и даде знак на един страж да се приближи и да го вземе. — Сигурен съм, че кралицата ще е доволна.
Забеляза леко колебание в отговора на посланика. Знаеше, че идеята жена да властва над мъжете е до голяма степен чужда в Далечния запад, а на някои места се смята дори за светотатствена. Посланикът обаче бе готов да се подложи на това унижение днес.
— Както сигурен съм и нашият крал — отвърна той и се поклони отново, преди да протегне ръката си с дълги нокти към воина до себе си. — Мога ли да ви представя генерал Джиян Нуйшин, командир на Седма кохорта на Достопочтената войска?
Вейлин се поклони любезно на мъжа.
— Генерале.
— За съжаление генералът разбира само отчасти езика ви — каза Кон Шен. — Ето защо аз ще бъда гласът на нашия крал на тази среща.
Вейлин присви устни и се усмихна на генерал Джиян, преди да се обърне към него на чу-шин, далекозападния диалект, най-широко използван от търговците и чиновниците.
— Щом не можете да разговаряте с нас, защо ви е пратил вашият крал? — попита той и погледна многозначително към меча на мъжа. — Да се биете с нас ли?
Видя на лицето на генерала да трепва веселие, преди той да изсумти в отговор:
— Ако бях дошъл да се бия с вас, нямаше първо да ви се поклоня. Враг, който е достоен за война, не се нуждае нито от уважение, нито от милост.
Вейлин знаеше, че това е стара поговорка, взета от произведенията на един от безбройните философи в далекозападната история, макар че не знаеше точно кой. Образованието му в това отношение далеч не беше пълно.
— Вие говорите добре чу-шин, милорд — каза посланик Кон. — Не знаехме, че талантите ви се простират чак дотам.
Вейлин сви лекичко рамене.
— Моят учител казва, че акцентът ми е малко непостоянен, а речникът ми — недостатъчен. Аз обаче продължавам да се уча. Всяка година тук пристигат все повече хора от земите на Търговските крале, с желанието да обсъждат всякакъв бизнес. Изглеждаше ми невъзпитано да не разговарям с тях на собствения им език.
Мъжът понечи да отправи нов комплимент, но Вейлин махна с ръка.
— Вие обаче сте твърде високопоставен, за да идвате тук по работа от чисто търговско естество, и освен това водите войник. Намирам това за извънредно любопитно.
