От предишното си вземане-даване с далекозападни чиновници бе научил, че подобни заобиколни намеци се очакват, когато разговаряш с пратеници от Търговските кралства. Да попиташ просто „Какво искате?“ би накърнило значително достойнството на посланика.
— Милорд е също толкова прозорлив, колкото и храбър — каза Кон. — Макар че всъщност нашата мисия има и търговски аспект. Дошли сме да преговаряме за покупка, но тя не се отнася до многото богатства, срещани по тези земи.
И махна на друг член на свитата си да излезе напред. Мъжът носеше сложно гравиран цилиндричен бронзов на цвят калъф. Позата му бе същата като на предишния, превит и извърнал очи, за да покаже степен на раболепие, която навярно би смутила дори воларианците. Понечи да остави калъфа на първото стъпало на подиума, но спря, когато Вейлин посегна надолу и го взе от ръцете му, като промърмори тиха благодарност.
Мъжът се сепна и вдигна за миг ококорените си очи и Вейлин забеляза тънкия белег, минаващ по челото на мъжа от веждата до грижливо сресаната и лакирана коса. „Още един воин?“ зачуди се той, докато слугата бързо сведе поглед и поклащайки глава се оттегли в редиците на свитата. Изглеждаше невероятно такава група пратеници да пътува без някакъв телохранител.
Вейлин насочи вниманието си към калъфа и свали орнаментираната капачка, за да извади намиращия се вътре свитък. Разви го и видя две грижливо изработени, макар и малко префърцунени рисунки. В горния край имаше устройство с формата на арбалет, два пъти по-високо от човешки бой, което бълваше порой от стрели като фонтан. Под него някакво още по-голямо приспособление с формата на гигантска бутилка плюеше гъста струя огън върху палубата на един кораб.
— Разбирам — каза той и подаде свитъка на Орвен, повдигнал вежда. Командирът на Северната гвардия го прегледа набързо, преди да изпръхти с леко веселие.
— Ние смятаме, че изображението е точно — каза посланик Кон.
— Размерите ви са грешни — отвърна Вейлин и седна на мястото си.
— Познавате ли тези устройства? — попита генерал Джиян.
— И още как. Изработи ги собствената ми сестра.
Мъжът размени бърз поглед с Кон и челата им се набръчкаха със съмнение. „Жени владетели, жени изобретатели — помисли си Вейлин. — Колко ли странни им се струваме?“
— Но те работят ли както е изобразено? — попита Джиян.
— Първото е вид балиста, която може да праща петдесет стрели по някоя мишена за по-малко от минута. Второто изпуска огнена струя, способна да погълне някой кораб за секунди. Да… — Гласът на Вейлин заглъхна, щом си спомни за многото пъти, когато бе държал треперещата Алорнис в обятията си, след като се е събудила от поредния кошмар. „Те не спират да ме питат защо — шепнеше тя. — Докато горят, искат да знаят защо. Нямаше да е толкова зле, ако просто пищяха…“ — Да, работят много добре.
Усмихна се извинително, преди да продължи с енергичен тон:
— Уважаеми господа, с огорчение трябва да ви уведомя, че пътуването ви е било напразно. По заповед на нашата кралица тези устройства не се продават, на никаква цена.
Двамата посланици реагираха различно. Простоватото лице на генерал Джиян се намръщи, докато Кон изписа на своето фалшива усмивка.
— Още не сте чули цената, които сме готови да предложим, милорд — каза той. — Дарът, който ви поднесохме, е само дребен жест в сравнение с нея, нищо повече от символ на намеренията на нашия крал.
— Не ме интересуват намеренията на вашия крал — отвърна Вейлин. — А тези на моята кралица. А тя постанови тези оръжия да останат единствено в ръцете на собствената ѝ войска. Сигурен съм, че човек с вашия интелект бързо ще разбере доводите ѝ.
Генерал Джиян изсумтя и на устните му се изписа язвителна усмивка.
— Продай на някой съсед куче и той ще го обучи да те хапе — промърмори той с далеч по-груб акцент отпреди. Изглежда, генералът не беше от благороден произход.
— Точно така, добри ми господине — каза Вейлин.
— Щом устройствата не могат да бъдат купени — продължи Кон и Вейлин долови скрита нотка на отчаяние в гласа му, — то навярно биха могли да се купят знанията за изработка на също толкова ефективни машини. Сестра ви тук ли е? Много бих се радвал да се запозная с нея.
— Понастоящем сестра ми живее във Варинсхолд — каза му Вейлин и гласът му се втвърди до не особено любезен тон. — Където работи като директор на Кралския колеж по изкуствата. Уверявам ви, че всеки ваш опит да преговаряте с нея ще бъде бързо отхвърлен. Тя няма никакво желание да изработва повече оръжия от какъвто и да било вид.
Усмивката на Кон помръкна, а присвиването на очите му издаде тежестта на обидата, която бе понесъл. Въпреки това той се съвзе бързо и събра длани в жест, който Вейлин знаеше, че се използва в успокоителната медитация.
— В такъв случай, милорд, трябва да помоля за разрешение да се обърнем директно към кралицата ви. Ако ни позволите да се радваме на гостоприемството ви още няколко дни, ще съставя официално предложение.
