— Както желаете — каза Вейлин. — В момента кралицата обикаля воларианските си владения, така че може да минат месеци, преди да получите отговор. Трябва да ви предупредя обаче, че намирам за крайно невероятно тя да отстъпи пред искането ви.
— И все пак, също както вие сте обвързан със заповедите на вашата кралица, аз съм обвързан с тези на моя крал. — Кон се поклони отново, после спря и сянка на раздразнение пробяга по набръчканото му лице, когато Джиян промърмори някаква дума. На Вейлин тя му прозвуча много подобна на думата на чу-шин за „курва“, само че с по-разтеглено окончание.
„Да не би да очаква да му осигуря жена?“ зачуди се Вейлин, докато Кон се насили да се усмихне отново.
— Ако ми позволите да повдигна друг, надявам се не толкова спорен въпрос, милорд — каза посланикът. — Славата на воините от вашето кралство се носи по целия свят, и особено на стрелците от южните земи и конните народи от северните равнини. Нашият крал силно желае да види способностите им със собствените си очи. Ще сме ви много благодарни, ако ни разрешите да поканим някои от тях да дойдат с нас в Достопочтеното кралство. Те, разбира се, ще получат щедра компенсация.
„Първо оръжия, сега наемници — замисли се Вейлин. — Изглежда, Достопочтеното кралство е в беда.“
— Всички поданици на Кралството са свободни мъже и жени — каза той. — И могат да ходят където пожелаят. Предупреждавам ви обаче, че докато със сигурност ще имате известен успех с набирането на стрелци от Кумбраел, еорилите рядко напускат равнините, освен в моменти на огромна нужда. Все пак някои от тях може би ще са любопитни да видят какви коне развъждате във вашето кралство. Ще ме извините ли за момент, добри ми господа?
Даде знак на Орвен да се приближи и заговори на еорилски.
— Искат да наберат наемници от народа на съпругата ти.
— Значи ще си загубят времето — отвърна Орвен с развеселено мръщене.
— Знам, но много ми се иска да разбера защо, а се съмнявам, че ще получа прям отговор от стареца. Воинът обаче…
Орвен кимна, че разбира.
— Само че аз не говоря езика му, милорд.
— Това е хитрост. Подозирам, че той владее езика на Кралството не по-зле от стареца. Може би ще покаже колко е добър в него, след като споделите малко вино край лагерния огън.
Вейлин се обърна към посланиците, минавайки отново на чу-шин:
— Докато посланик Кон съставя писмото си до кралицата, може би генерал Джиян би искал да отиде да се срещне с еорилите. Лорд-командир Орвен ще ви запознае. Той ги познава много добре.
Генералът размени един кратък поглед с Кон, преди да се поклони и да даде дрезгаво съгласието си. Последваха още благодарствени излияния от посланик Кон, придружени от още кланяне, преди пратениците най-после да излязат и Вейлин да обяви Деня на тъжбите за завършен. Малкото останали тъжители мърмореха с тихо недоволство, докато се изнизваха навън, но имаха достатъчно ум да не протестират открито. За изненада на Вейлин, Елеса остана на мястото си, докато залата се изпразваше, сбърчила умислено чело, което бе рядкост за нея.
— Нещо не е наред ли? — попита я той.
— Мъжът със свитъка — каза тя. — Имаше белег.
— Да, видях го. Браво на теб, че го забеляза. Той е някакъв воин или по-вероятно шпионин. Търговските крале са прочути с любовта си към шпионажа. Не се тревожи, ние си имаме собствени шпиони. Лорд Орвен се погрижи да ги наблюдават зорко още от пристигането им.
— Не е само заради белега… — Тя замълча и тръсна глава, после стана от стола си. — Май не мога да се отърва от подозрителната си природа. Това е влиянието на майка ми. Ако не възразяваш, вуйчо, ще пропусна вечерята. Колкото и да ми е приятна твоята компания, наистина трябва да проверя как е Скандалджийка. Тя е още млада и се изнервя, когато остане сама прекалено дълго.
Скандалджийка бе кобилата на Елеса, което означаваше, че тя смята да посети конюшнята, където щеше да нощува бившият бандит и настоящ слуга Семон. Вейлин имаше силно желание да ѝ заповяда да се прибере в стаята си, а също и да закове вратата за следващите няколко години, но знаеше, че такива тактики и по-рано са се проваляли. „На колкото по-къса каишка я държа — пишеше Рева в писмото си, — с толкова по-голямо удоволствие тя я къса“.
Той се изкушаваше да напомни на Елеса за думите ѝ към Олна, но възпря езика си. Най-вероятно тя вече бе намерила знахарка с нужните билки. Така че вместо това каза:
— Да се върнеш преди смяната на стражата в полунощ.
— Добре. — Тя пристъпи към него и го целуна бързо по бузата, преди да се отдалечи пъргаво. — Обичам те, вуйчо. Благодаря ти, че ме взе на лов.
— Този. — Пръстът на Алум почука по символа, изобразен в книгата, щит с две кръстосани саби под разпукано и кървящо сърце. — Всички кораби носеха този флаг.
