— Остани — заповяда Вейлин и погледът му бе достатъчен да я накара да замръзне на място. — Гледай. — Тя стоеше и потръпваше при всеки удар, когато боцманът се зае със следващия моряк. — Смятай това за първия си урок — каза ѝ Вейлин. — Всяко действие си има последици.
— Значи Изумрудената империя е съществувала хиляда години преди възхода на Търговските крале? — попита Вейлин.
— По-скоро около деветстотин, плюс-минус някое десетилетие — отвърна Ерлин. — Трябва да кажа, че при всичките си пътувания никога не съм чул да се разправя за династия, която да е изкарала толкова дълго. Но с времето всичко избледнява. Което е било сила, се превръща в слабост. Така станало и с Изумрудената империя.
Вейлин хвърли поглед към Елеса, когато тя спря на няколко крачки от мястото, на което се бяха настанили двамата, близо до носа на кораба. Слънцето се намираше високо в безоблачното небе и пот блестеше по челото ѝ и по голата кожа на ръцете ѝ, докато тя се мъчеше да си поеме дъх. Семон, който бе избрал да участва равностойно в тренировките ѝ, пристъпи със залитане до нея миг по-късно, с още по-накъсано дишане.
— Шест обиколки ли станаха? — попита Вейлин Ерлин, който сви рамене.
— Не ги броях.
— Значи по-добре да направят още две, за всеки случай. — Погледна Елеса и ѝ кимна. Тя преглътна една въздишка, преди да напълни дробовете си и да поеме на нова обиколка на палубата на пълна скорост, следвана на няколко крачки от Семон.
— Силата да се превърне в слабост ли? — попита Вейлин, обръщайки се пак към Ерлин.
— Точно така. Преди империята Далечният запад бил само куп съперничещи си кралства, които водели почти непрекъснати войни помежду си, нещо като Кралството преди да се появи крал Янус, но в много по-голям мащаб. Ма-Шин, Първият император, заличил старите монархии, като избил родовете им до четвърто коляно, и обявил намерението си да създаде династия, която ще постигне съвършената хармония между Земята, Небесата и човека. Този така наречен хармоничен принцип бил стара идея, още отпреди раждането на Ма-Шин, и цел на мнозина амбициозни завоеватели преди него. Но само той се доближил до реализирането му на практика, като основал Изумрудената империя върху двата опорни стълба на огромната бюрокрация и каноничните писани закони.
Кратко трополене на нозе и Елеса отново спря със залитане, превита и с издигащи се и спадащи гърди. На Семон му трябваше още секунда, за да пристигне, и моментално се свлече на колене, като стенеше при всеки дъх.
— По една чаша вода на всеки — каза им Вейлин. — После се качете на главната мачта.
— Колко… пъти? — попита Елеса между вдишванията.
— Докато не ви кажа да спрете.
Тя кимна и се отправи към кацата с вода, но спря, когато Вейлин я повика.
— Нима ще оставиш брат си да лежи тук? — попита той и посочи Семон.
За пръв път от дни насам на лицето ѝ се появи искрица непокорство.
— Той не… ми е брат.
— Вече е.
Гледаше я втренчено, докато тя не стисна зъби и не отиде при Семон. Хвана го за ръката и го вдигна да се изправи.
— Ставай, мързеливецо. — После го побутна към кацата с вода. — И през ум да не ти е минало да ме наричаш „сестро“.
— Небесата — каза Вейлин на Ерлин. — Домът на далекозападните богове, предполагам?
— Те всъщност нямат богове, не и както ги разбираме ние. Небесата са по-скоро източник на всеки късмет, добър или лош, както и на онова, което ние наричаме Мрачното.
— Небесната музика — промърмори Вейлин, спомнил си разказа на Ам Лин как бил зачислен да служи при един от Търговските крале, след като разкрили кръвната му песен.
— Рядка дарба — каза Ерлин. — Една от многото, както добре знаем. За онези, които ги притежават, се казва, че се радват на небесната благословия, и те са поставени по-високо от останалите хора, защото когато умрат, душите им ще заемат мястото си на Небесата. Духовете на неблагословените ще останат на земята, затворени в гробници и умиротворявани с дарове от потомците си, за да не би да станат неспокойни и да нарушат равновесието.
— И Първият император постигнал ли целта си? Съвършената хармония.
— Мнозина далекозападни историци твърдят, че да. При Ма-Шин военните и гражданските назначения се правели по заслуги, а не по привилегии. Той въвел закони, които забранявали своеволното затваряне на хора в тъмниците и гарантирали права на всички — от най-нисшите селяци до най-богатите земевладелци. Освен това започнал строежа на голяма мрежа от канали, които до ден днешен свързват всички краища на Далечния запад. Оставил след себе си благоденствие и справедливост, или поне така се твърди в официалните хроники.
— А каква е истината?
