— Бил е тиранин, който управлявал колкото с мъдрост, толкова и чрез страх. Говори се, че в последните си години полудял и започнал да се мисли за жив съсъд на божествената милост и следователно за непогрешим. На смъртното си ложе постановил никога да не променят нито дума от законите, въведени от него. Така, докато по-неспособните му потомци напразно се мъчели да достигнат славата на своя предтеча в постоянно менящите се времена, открили, че все по-често са спъвани от законите, които някога изглеждали жизненоважни за добруването на империята.
— И въпреки това тя оцеляла хиляда години.
— Да, с много войни, глад и кървави династични вражди по пътя. Има различни теории защо Изумрудената империя в крайна сметка се разпаднала, но аз клоня към идеята, че императорската кръвна линия толкова се покварила от кръвосмешение и разкош, че просто не била в състояние да създаде наследник, способен да управлява ефективно. Шири се слухът, че последният император никога не ходел на собствените си два крака, нито бил научен да чете. Но всъщност поредица от наводнения, суши и последвалият глад довели до окончателната криза. За небесната благосклонност се смятало, че се изразява преди всичко в климата. Така че след толкова много потопени градове и съсипани реколти кой можел да се съмнява, че императорът е загубил своята божественост?
— Затова империята се разделила на Търговските кралства.
— След две десетилетия хаос. Всяка провинция на империята се управлявала от триумвират, състоящ се от граждански губернатор, военачалник и финансов министър. Когато империята рухнала, Властта се събрала около финансовите министри, защото те държали не само ключовете към хазните на провинциите, но и знанието как да прилагат данъчната система. С времето тези ковчежници станали всевластни господари и така се родили Търговските кралства. Войните продължили още около десетилетие, докато малките региони били поглъщани от по-големите си съседи, така че днес има три Търговски кралства: Достопочтеното кралство на север, Просветеното кралство на югоизток и Трансцендентното кралство на югозапад. Строго погледнато, Свободните кантони, които обхващат най-големите острови в Златното море, също могат да се нарекат кралство, но те се управляват по старите имперски закони, а не по Търговските правила.
Отгоре се донесе вик и Вейлин вдигна очи навреме, за да види непохватното падане на Семон от главната мачта. Полетът на младежа бе забавен от няколко въжета, преди той да се блъсне в една напречна греда и да цопне в морето откъм левия борд. Вейлин отиде до перилата и видя как бандитът се мята във водата край кораба. Днес ветровете бяха силни и издуваха платната на „Морска оса“, така че той скоро бе отнесен към кърмата. Вейлин вдигна очи към Елеса, застанала на наблюдателницата, и посочи с очакване към борещата се фигура на Семон.
— Нима ще оставиш брат си да се удави? — извика ѝ.
Видя как тя отметна глава в кратък спазъм на раздразнение, преди да се наведе да хване една намотка въже в основата на наблюдателницата. Бързо върза единия край около кръста си, а другия — за мачтата, а после слезе до кръстосаните греди долу. Затича се и скочи, разпервайки ръце и насочвайки ги надолу, за да образува връх на копие. При гмуркането си вдигна малко пръски, след това изплува бързо и загреба към Семон. Като стигна до него, уви ръце около кръста му, бълвайки цветисти ругатни, за да укроти мятането на младежа.
— Пригответе се да ги изтеглите, момчета! — извика боцманът и хвана изпънатото въже.
— Остави ги така за малко, ако обичаш — каза Вейлин на мъжа, когато трима моряци дотичаха да се присъединят към него.
— Искате да ги оставим във водата ли, милорд? — попита боцманът и смръщи лице.
— Да.
— Колко дълго?
Вейлин хвърли поглед към небето и прецени, че слънцето е на час след пладне.
— До мръкване — каза той. — Или докато не ви се стори, че може да се удавят. Което стане по-скоро.
Ръката на Елеса трепереше, докато ядеше яхнията с някак механична решителност. Откакто я бяха извадили от морето, упорито избягваше погледа на Вейлин — за да избегне изкушението от неразумни думи, предполагаше той. Бе издържала повече от час, преди най-после да изпусне Семон, при което боцманът бе заповядал да я изтеглят и да хвърлят друго въже на бандита. Вейлин бе поразен от липсата на враждебност у младежа; бледото му измръзнало лице излъчваше странно приемане, сякаш за него бе нещо като чест, че едва не е умрял по прищявка на граничния лорд.
— Уроците ти са сурови — подхвърли Алум на Вейлин, докато ядяха заедно в далечния край на масата.
— Да — съгласи се той. — И все пак са по-меки от онези, които аз самият получих на далеч по-млада възраст.
— Ти си бил един от зверовете в сини плащове, нали? Кажи ми — той се приведе по-наблизо и понижи леко глас, — вярно ли е, че те убиват, за да заситят с кръв сенките на мъртвите?
Вейлин понечи да се засмее, после видя сериозното изражение на мореската.
— Така ли са ти разправяли?
