Може би бе разбрала, че го обича вчера, когато иМ беше направил самолетче от хартия, докато тя плачеше над закуската си в кафенето. Бяха в Ню Йорк от три дни и беше позвънила на Елайза. Сестра иМ беше толкова уверена, явно «владееше положението». Беше иМ казала, че децата са «прекрасни, страхотни, същински ангелчета». Осведоми я, че се хранят и спят добре. Явно семейството иМ се справяше и без нея.
Разбира се, тя точно това искаше.
Тогава защо, след като затвори, в крайна сметка реши, че не иМ се ходи в клуба с комедиантите и че предпочита да се прибере в хотела да се наспи? На следващата сутрин се събуди много потисната и дори закуската с пържени филийки, пресни ягоди и мед в местното кафене не успя да извика усмивка на устните иМ.
— Те ти липсват, нали? — попита я Джак.
Дори не си помисли да скрие истината:
— Толкова много, че чак ме боли. Не искаше да изглежда неблагодарна. Прекарваше си великолепно, но се чувстваше съкрушена. Той иМ направи хартиено самолетче от едно картонче за напитки и след това я заведе в магазина за играчки «Шуорц», за да купят подаръци и нещо специално за рождения ден на Матю. Тя обикаляше магазина и едва се сдържаше да не се нахвърли върху всяко момиченце или момченце и да го задуши с целувки. Трябваше обаче да се задоволи с това да източи докрай кредитната си карта.
Може би се бе влюбила в него, когато иМ помогна да избере лак за нокти за Елайза или когато се спря пред една витрина за чанти и каза: «Мисля, че това ще хареса на майка ми». Може би бе станало, когато играеше билярд в модерния хотел «Хъдсън». Или когато търпеливо иМ подаваше дреха след дреха на паравана на съблекалнята, докато тя се опитваше да си избере нещо ново за танците, макар да бе домъкнала огромен куфар.
Разбира се, възможно бе да се е влюбила в него в онзи салса клуб миналия декември. Не беше сигурна.
С Майкъл обичаха да планирал нещата, а сега тя се учеше да живее в настоящето, без да прани прогнози, а само да се наслаждава. Но вече не можеше да обяснява тази връзка само с нуждата от опит. Не можеше да се преструва толкова. Можеше само да каже, че всичко е свързано с ласкаенето на собственото его, с красотата, с апетита и с усещането, че си цял. Жив. Неустоим. На нея това иМ приличаше на любов. Обаче въпреки това беше объркана. Вече бе на трийсет и две години, а още нямаше никаква представа как работи съзнанието на мъжете. Замисли се дали да не купи книгата «Мъжете са от Марс, а жените — от Венера», обаче реши, че това ще означава пълно поражение. Какво си мислеше той? Дали я обичаше страстно? Днес на улицата я бе вдигнал и я бе завъртял. Толкова свободен и толкова положителен жест. Така ли правеше с всичките си жени? Имаше ли някакво значение? Не искаше да се измъчва.
Само че не можеше да прави нищо друго.
Когато се любеше с нея, беше мълчалив и старателен любовник. Наричаше се сексуална нинджа и Марта се засмя на спомена. «Много умели в смъртоносните изкуства, удрят без предупреждение, приближават незабелязано.»
Луди и шеметни.
Явно искаше да иМ достави наслада. Всъщност сякаш искаше това повече от всичко останало. Всичко, което го интересуваше в и извън леглото, бе да я направи щастлива.
В този момент Джак се наведе напред и нежно, но силно стисна врата на Марта и го задържа неподвижно, докато доближи до нея плътните си розови устни. Тя усети целувката в гръдния си кош и между краката си. Дали я целуваше по този начин, защото знаеше, че тя ще се разтопи (което и стана), или защото сам бе изпаднал в екстаз? Трудно можеше да разбере. Как да го попита? Кога щеше да узнае? Имаше ли значение? Толкова се гордееше с него. Толкова се гордееше и с двамата, да му се не види! Подхождаха си като две капки вода, така казваше той. А когато се любеха, никога не иМ се налагаше да си представя Роби Уилямс или Джъд Лоу, или онзи тип от рекламите на Калвин Клайн. Ау.
Той непрекъснато я питаше какво иМ се прави, къде иМ се ходи, кой филм иска да гледа и какво иМ се яде. Само че без да угодничи и да прекалява, както правят обикновено мъжете, докато те ухажват. Непрекъснато предлагаше смахнати неща и интересни възможности. Марта никога досега не се бе сблъсквала с подобно нещо.
Наблюдаваше го как пие сока си. Поклащаше глава в такт с музиката, след това дъвката му се появи на върха на езика и веднага потъна в устата му. Всяко негово движение я караше да се топи, все едно беше сняг на слънцето. Направо полудяваше, като го гледаше как потропва с палец по чашата си. Господи, беше на трийсет и две години, а той я караше да се чувства все едно е на четиринайсет. Неконтролируема, свободна.
Джак срещна погледа на Марта и се усмихна. Очите му блестяха от сълзи, сякаш бе казала нещо ужасно смешно. Запита се дали е способен да я обича. Дали чакаше подходящия момент, за да признае безсмъртната си любов и да иМ каже, че е много специална.
Едва ли.
Всички смятаха, че най-трудното нещо при един приключващ брак е да повярваш, че отново можеш да се влюбиш, но за Марта това се бе оказало лесно. Трудното бе да повярваш, че някои може да се влюби в теб.
