Бутна тежката дървена врата. Странно място за среща бе избрал. «Ол Бар Уан». Очакваше да предпочете някой модерен бар в Уест Енд, където се изискваше специално облекло, каквото тя нямаше. А този бе любимо заведение на Марта от едно време — често бе идвала преди раждането на децата си. Тук се чувстваше удобно.
Е, в повечето случаи. В момента не се чувстваше удобно. Сега сърцето иМ бе свито.
В този момент го забеляза.
А сърцето иМ слезе в гащите, което иМ се стори доста странно.
Стоеше до бара. Явно току-що беше дошъл, защото плащаше за портокаловия си сок. Усмихна иМ се.
— Да ти поръчам ли нещо? Изглеждаш прекрасно. — Целуна я по устните, като че ли това беше най-естественото нещо на света.
Беше удивителен. Как е могла да се съмнява? Защо не спомена пред Елайза какво фантастично тяло има? Невероятни рамене! Как е могла да забрави тези очи. Забележителна смесица от зелено и жълто. Напомняха иМ за разходка в лятна гора. Бяха точно като цвета на листата на високите букове, когато са изпъстрени със слънчеви петна. Как е възможно човек да има очи с цвета на летен ден?
Значи той наистина беше интересен, не се дължеше само на изпитото вино. Беше интелигентен, загрижен, любопитен и опитен. И както при първата си среща се увлякоха в разговор. Говориха за работата му (беше уебдизайнер на доста висок пост, доколкото успя да схване Марта), за приятелите му, които бяха смисълът на живота му, за баща му (който го бе отгледал) и за другите членове на семейството му (които бе оставил зад гърба си).
Той беше плашещо модерен. Казваше, че е «съвсем непретенциозен», и макар да се изразяваше доста образно, беше небрежно готин. Носеше дрехи на «Дизел», не връзваше връзките, а ги пъхаше в маратонките си — явно така беше по-гот. Марта знаеше, че Матю би останал възхитен от това, и се питаше колко време ще успее да скрие от него тази информация. Джак слушаше музикални групи, за които нямаше никаква надежда тя да е чувала. Боравеше с речник, който иМ беше непознат, обаче успяваше някак да го разбере. Той «влизал в зона». Тя била «страшно парче». Приятелите му били «готини пичове». Едно хубаво яке било «трепач». Играеше видеоигри и беше влюбен в Улала — Лара Крофт си била изпяла песента. Той просто живееше за момента. И тя искаше да живее заедно с него.
А най-странното бе, че въпреки това бе стопроцентов джентълмен. Беше почти като от друг свят в галантното си ухажване спрямо нея. Не беше съвършен, но определено имаше опит. Не се бе учил да отваря вратите на дамите още от подготвителното училище. Всъщност единственото, което бе научил в държавната гимназия, която бе завършил, бе да разбива врати на автомобили. Кавалерстваше на жените, защото ги харесваше. Не беше стеснителен. Забавляваше я с разкази как е изгубил девствеността си на четиринайсет години (или по-скоро, как я бе пропилял, обаче тя остана трогната от това, че свалил якето си, за да може момичето да легне на него). Нямаше престижни титли и звания, но умът му препускаше и отправяше предизвикателства, сякаш бе дългогодишен член на клуба «Оксфорд Юниън». Внимателно изслушваше и задавайте въпроси. Говореше с въодушевление.
Тя започваше да се влюбва в него.
Не, това, последното, не можеше да е истина.
Би било твърде бързо. Би било нелепо.
Само че се чувстваше така, сякаш се влюбва.
Той беше забавен, много забавен. Умен. Интересен събеседник и осведомен. Когато я погледнеше, очите му подпалваха душата иМ и тя гореше в някаква смесица от наслада и болка.
Той беше то-о-о-олкова секси!
— Кои каза, че са мъжете, с които беше онази вечер? — попита Марта, стараейки се да държи мислите и погледа си настрани от панталоните на Джак.
— Дейв и Дрю. Работим заедно.
— Като че ли вече ми каза това. — Смътно си спомняше тона.
— Така е.
— Извинявай, бях пияна.
— Знам.
И двамата се засмяха, и Марта с облекчение установи, че не се налага да се извинява. По някакъв начин всичко, което казваше или правеше пред Джак, беше уместно.
— Как са Матю и Мейси? — попита той.
Остана поласкана, че е запомнил имената на децата иМ.
— Добре, прекрасно. Малко са настинали и капризничат, обаче… Е, нали знаеш… прекрасни са.
— Всъщност не знам. Никога не съм общувал отблизо с деца. Не истински.
— Нямаш ли приятели с деца? — учуди се Марта. Нейният свят бе населен с малки човечета.
— Малко от приятелите ми имат приятелки, камо ли деца.
Добре, идеално. Не искаше през цялото време да разговарят за деца. Това можеше да го прави и със собствените си приятели. Имаше нужда да се позабавлява, да се поразсее.
— Ние сме закоравели ергени — додаде той.
Закоравели. Това не звучеше добре. Не че търсеше сериозна връзка. Не, искаше само да се позабавлява, да се поразсее. Понякога иМ се струваше, че органистът тъкмо прибира нотите, след като е свирил на сватбата иМ.
— Не търся баща за децата. Те си имат. Не си търся и съпруг, защото, формално все още си имам.
Това пък откъде дойде? Може би чашата шардоне беше виновна.
— А търсиш ли си гадже?
— Не. — Наистина не си търсеше, не го правеше активно.
