Марта усети как иМ прималява. Прозвуча иМ като малко момче. Толкова учтив и такъв детски избор. Изведнъж красотата на Джак престана да я смущава — той беше просто мъж, чиято предпочитана напитка беше млякото. Тя инстинктивно топна пръст в кофичката с кисело мляко и начерта на носа си бяла линия в стила на Адам Ант. Обърна се към Джак и извика:
— Стани и дай парите!
Не можеше да си спомни точните думи на тази песен на Адам Ант, затова само изтананика мелодията.
Този път усмивката се разля по цялото му лице и озари и очите му. Това май бе най-голямата усмивка от многото, които пускаше през цялата вечер. Той се огледа в кухнята и сякаш по силата на някакво вълшебство (Марта остана докрай убедена, че наистина става въпрос за вълшебство) забеляза маската от костюма на Батман на Матю и си я сложи.
— Много готин бандит си! — отбеляза тя.
Джак запя. И той не знаеше думите. Заподскача из кухнята, като се правеше, че стреля с пистолети. Духна връхчето на показалеца на дясната си ръка.
Марта се включваше, където можеше.
— В следващия стих не се ли казваше нещо като «да похарчим парите, за да изглеждаме добре»?
— За да изглеждаме размазващо — възбудено уточни Джак.
— Да, точно така, римува се. А после не беше ли нещо за привличане на погледа? — додаде Марта.
— Точно така, миличка.
Би трябвало да прозвучи като стих от песен, но не беше.
Целувките се получиха. Някои хора умеят да се целуват, а други — и това е най-шокиращото — не. Това е дарба. Марта умееше. Джак също. Двамата заедно умееха. Получаваше се. Целуваха се цяла вечност. Той целуваше устните, брадичката, страните иМ, кле пачите, ушите и шията иМ. Наистина му харесваше да я целува. Явно за него времето изобщо не беше фактор, просто лъкатушеше по тялото иМ. Не оставяше впечатлението, че иска да пристъпи към следващата фаза, което беше добре, понеже не беше сигурна как точно се пристъпва към следващата фаза.
Не съвсем. Не си спомняше добре.
Е, все пак беше минало доста време.
Опита се да не мисли за това. Вероятно Джак имаше по-точна представа. Целувките му бяха различни — ту нежни, ту леко груби, отново нежни — и предизвикваха шемет в главата иМ.
Е, и в бикините иМ.
Боже, какви си беше сложила? Имаше голяма вероятност да са от любимите на всички майки ластични гащи. Така и не се бе решила да ги изхвърли, а и освен това бялото памучно бельо беше най-удобно. Макар че не бе най-подходящото за съблазняване.
Само че докато стигнат до бикините, Джак една ли щеше да е склонен да се откаже.
През цялото време, докато я целуваше, той я галеше, сякаш съзнаваше, че трябва да заличи самотата иМ. Всяка ласка нежно прогонваше самотата от тялото иМ и отчаянието от съзнанието иМ. Докосването му я възстановяваше, утешаваше я и скоро — за един кратък миг — когато Марта забрави да се притеснява, докосването му я възбуди. Той умело я водеше от една поза към друга, което я нравеше миниатюрна като кукла, а него — много силен. Клишето събуди у Марта желание да запее, да заподскача и да затанцува. Той докосна гърдите иМ и направо ги възпламени. Прокара палеца си по хълбока иМ към ципа на джинсите иМ и тя изви гръб, безмълвно закопняла той да смъкне ципа.
Боже, наистина ли смяташе да стигне до края? Джак издърпа фланелката си през глава. Гърдите му бяха великолепни, невероятни. Никога не беше виждала подобно нещо, не и в действителност, не и сред гаджетата на приятелките си, не и у някой непознат на улицата, дори не и в рекламите. Имаше широки рамене, златиста кожа, плосък корем, нито един недостатък. И малка татуировка в средата на гърба. Изглеждаше фантастично. Не бе подозирала, че е жена, която може толкова да се възбуди от физическата красота.
Да, наистина щеше да отиде до края.
По дяволите, винаги бе харесвала мъжете заради ума им, а не заради мускулите им. Само че вечерта, която бе прекарала с Джак, показваше, че може да извлече полза и от двете качества. Възможно ли бе? Честно ли беше? Ако Джак съществуваше, означаваше ли това, че има някой отблъскващо грозен и противно глупав, който се опитва (обаче не успява) да се намъкне в «Ол Бар Уан» тази вечер? Вероятно, може би дори не само един. По дяволите честността.
Не помнеше в кой точно момент той смъкна джинсите иМ, сантиметър по сантиметър, но със сигурност го направи точно навреме. Тя лежеше на килима на дневната, само това си спомняше. Може би понеже лежеше на килима в дневната и се стараеше да не вдига много шум, за да не събуди Елайза или децата, се почувства точно както се бе чувствала като ученичка, когато тихичко се бе натискала с гаджето си на дивана на родителите си, съзнавайки, че едно прекалено пламенно изпъшкване незабавно ще привлече вниманието им.
