Марта престана да си тананика за миг, но само защото един ослепителен спомен току-що бе пронизал съзнанието иМ — мигът, в който великолепният пенис на Джак бе проникнал в горещото иМ, изпълнено с очакване тяло. През цялото време не бе откъснал поглед от нея, сякаш правеше магия, а очите му дълбаеха в ума иМ, както пенисът му — в тялото иМ.
— Снощи Майкъл се обади.
— Така ли?
— Няма ли да попиташ какво каза?
— Какво каза? — подчини се Марта, но за сестра иМ беше ясно, че мислите иМ са другаде. Прехвърли в ума си вероятността за пръв път през живота си Марта да е опитала наркотици, но я отхвърли. Само че трябваше да има някакво друго обяснение, освен сексуалните умения на този случаен познат, нали?
— Каза, че искал да обсъдите как да си разделите мебелите — докладва.
— Колко навременно от негова страна — промърмори Марта и се върна към темата на разговора, която наистина я интересуваше. — Джак ме попита какво мисля. След това, докато лежахме един до друг.
— Не ти вярвам. Никой мъж не пита жената какво мисли. Не им пука. Измисляш си.
— Не, честно, наистина ме попита.
Не можеше да повярва, но понеже разговаряше с Марта, която никога не лъжеше, реши да приеме думите иМ за истина.
— А ти какво мислеше?
— Не знам. Едва ли има значение.
— Не, май няма.
Замълчаха и известно време вниманието им беше насочено към елхата. Докато поставяше един бял пластмасов гълъб на бодливата клонка, Елайза се обади:
— Марта, има нещо, което трябва да знаеш. Всяка жена, която е излизала с обаятелен мъж, си мечтае за едно и също нещо.
— Така ли? И какво е то?
— Да бъде жената, която ще накара готиното копеле да се установи.
— Сериозно?
— Да. И знаеш ли какво?
— Не, какво?
— Нито една жена не е успяла.
— Сериозно?
— Сигурно ти е казал, че ще ти се обади.
— Да, така е.
— Е, няма да го направи.
— Вече ми се обади. — Елайза се опита да скрие изненадата си, а Марта ликуването си. — Ще намине довечера.
— Правиш го като компенсация.
— И на кого му пука, ако се опаря.
— Допускаш грешка.
— Е, поне е нова грешка.
27.
Елайза се чувстваше гадно, но това бе обичайно за нея през декември. Дните иМ се сливаха в опустошителна смесица от купони, дълги обеди и задължително съпътстващите ги махмурлуци. Всичките иМ обещания тази година да се отнесе по-зряло към сезона на празниците бяха отлетели. Дори прие повече покани от предната година. Не че имаше друго място, на което би искала да отиде. Вече не иМ беше приятно да стои у Марта, а нямаше свой дом.
Беше ядосана. Не беше сигурна към какво или към кого е насочен гневът иМ, имаше много възможни заподозрени. От по-малкото към по-голямото — сърдеше се на Фред и на Ела, с които беше прекарала по-голямата част от предната нощ, подпирайки бара в «Атлантик». Защо Фред предложи трета текила? И защо никой от тях не се сети да хапнат нещо, за да си подложат преди това? Беше доста безразсъдно да купуват бутилки шардоне само защото бяха изпили една. Добре, наистина се бе забавлявала и Ела я бе напъхала в едно такси. Честно казано, сутринта дори се бе обадила, за да провери дали е жива и здрава (което беше приблизително така), но това все още не компенсираше безотговорното им поведение от предишната вечер.
Освен това направо иМ бе дошло до гуша от хората, които купуваха коледни подаръци. Защо бяха оставили за двайсет и втори декември всичките си коледни покупки за всеки от приятелите, роднините, колегите и познатите?
Самата тя не бе имала избор, защото беше много заета да ходи по различни купони, приеми, обеди и вечери, които медийната индустрия организираше по това време на годината. Боже, махмурлукът я мъчеше прекалено силно, за да се заеме сериозно с този проблем.
В момента иМ бе дошло до гуша и от Марта. Откакто се бе запознала с този Джак Хоуп, да се живее с нея не беше същото. Тя вече нямаше време за разговори. Е, наистина питаше дали едни или други панталони вървят с една или друга блуза и понякога искаше да поговорят за някоя нова песен, обаче явно не се нуждаеше от сестра си толкова, колкото в началото на есента. Вече не се налагаше Елайза да подава носни кърпички, да бърше насълзени очи и да успокоява наранено сърце, макар че сега Марта неприлично често я молеше да гледа децата. А онзи ден се втурна в стаята иМ и я попита дали няма презерватив. Проклятие! Честно казано, това донякъде смущаваше Елайза. Да знае, че по-голямата иМ сестра прави секс, не се различаваше много от това да знае, че родителите иМ правят. Ужасна мисъл. Травмираща.
