Ужасните изпълнения на песента «Рудолф, еленът с червено носле», които звучаха във всички универсални магазини, я потискаха. Ангелските гласове и лица на тълпата от хора в Уестминстърското абатство не я развълнуваха. Получи много картички, все още адресирани до нея и до Майкъл, защото много от приятелите им дори не знаеха, че ще се развеждат, а това я накара да се почувства неловко. Всички картички по традиция иМ пожелаваха «Весела Коледа и щастлива Нова година», което иМ звучеше като подигравка.
Не се скараха за Джак. Марта се обади на Майкъл и му каза за Джак. Причините да постъпи така бяха сложни. На Елайза обясни, че държи да е честна и пряма, не я биваше да увърта. В крайна сметка нали съпругът иМ иМ беше казал, че не я иска. Той иМ заяви, че е свободна да прави, каквото поиска. Но една малка частица от нея — съвсем малка — беше уверена, че Майкъл ще установи разликата между това тя да се среща с друг на теория и в реалността. Не разкри на Елайза користните си мотиви за това обаждане — желанието иМ да го накара да ревнува. Съпругът иМ изобщо не бе притеснен от факта, че тя толкова бързо е срещнала друг мъж, всъщност реагира с облекчение и я насърчи.
Според Марта това беше крайно обидно.
През целия декември тя продължи да се грижи за децата си и се справи отлично. Четеше им, играеше с тях, обличаше ги, учеше ги на разни неща, предпазваше ги. Готвеше, чистеше и посрещаше гости. Тези неща изпълваха живота иМ със смисъл. Но истински се отпускаше само в присъствието на Джак. Животът иМ беше поносим и дори изпълнен със смисъл и без Джак, но с него беше и приятен. Денят иМ се изпилваше с радост, ако той иМ пратеше съобщение, позвънеше иМ или я посетеше. Този мъж иМ носеше вълнение. Беше нещо само нейно. Ако още половин дузина жени мислеха същото за него, е, това беше риск, който беше готова да поеме. Тя имаше нужда от него.
Правеха много секс.
Правеха страхотен секс и точно това беше най-прекрасното.
Надяваше се, че красивият му пенис ще я запуши достатъчно, за да не позволи на оптимизма иМ да отлети. Много често се чувстваше самотна, но когато беше с него беше по-малко самота, а когато се любеха, изпитваше наслада. Това беше истинско облекчение.
— Само за секс ли става дума? — попита Елайза.
— Да, и за забавление — изкиска се Марта с грейнало лице.
Сестра иМ не беше сигурна, че решението взима Марта. Тя се държеше като порнозвезда. Носеше тесни или силно изрязани блузи и прозрачни ризи. Добре, това бяха дрехите, с които непрекъснато се обличаха Елайза и нейните приятелки, и наистина не изглеждаха прекалено похотливо, защото Марта не беше особено надарена в гърдите, също като нея, но въпреки това се чувстваше неудобно. Освен това сестра иМ непрекъснато говореше за секс.
— Някога снимала ли си се? А записвала ли си се на камера?
Боже, Елайза започваше да се чувства едва ли не целомъдрена.
— Кажи ми още нещо за забавлението — подкани я Елайза. Беше чула предостатъчно подробности за похотта и не беше сигурна дали може да поеме още, преди да избухне от завист.
— Гледахме страхотни филми на DVD.
Голи. Бяха гледали филмите голи. Филми, за които Марта изобщо не беше чувала. А най-хубавото било, че яли пуканки от телата си. И това от жена, която заключваше вратата на банята, докато си взима душ, и спеше с пижама. Сега спеше обляна от пот.
— Нощем ме приспива, като ми рецитира «Глупавият стар бабун» на Спайк Милиган. Помниш ли го? Четяхме си го като деца.
— Да, помня го — нетърпеливо отговори сестра иМ.
Джак рецитираше Милиган обикновено след като бе извадил душата на Марта от чукане най-малко два пъти, но тя усети, че Елайза едва ли ще поиска да узнае тази подробност.
— Играх видеоигри с него. — Вече знаеше какво означава специална клавиатура и макар да бе малко вероятно някога да запомни името на бързия бодлив таралеж, камо ли да му помогне да спаси света, беше играла на Рез, а това бе най-щурото забавление, което можеше да си представи. И това бяха правили голи. Но и този път прецени, че ще е най-добре да не огласява този факт.
— Направихме залог в една заложна къща дали ще има сняг по Коледа. Била ли си някога в заложна къща? Този път бяха облечени. В крайна сметка беше декември.
— Какво толкова специално има в Джак?
— Не съм ли ти казвала?
— Не. Е, спомена, че доста се разнежваш, когато си мислиш за него, че има голям пенис, че обича да те целуна и че е удобно, че работи в Холанд Парк. А, да, спомена и че се облича добре, и че е хубаво, че не пие, защото може да те кара у дома, обаче май не знам нищо друго за него.
— Колко странно от моя страна! — възкликна Марта. И наистина беше изненадана. — Ами, откъде да започна? Той е фантастичен приятел. Нищо не възприема като затруднение, ако го прави за приятелите си. Никога не е изневерявал. Дори не се е целувал с друга жена, когато е имал приятелка.
— Това с рядкост.
— Рядкост ли? Смятах, че изобщо не съществува, докато не срещнах Джак.
— Само че продължава тази работа с «голите приятелки», така че може да прави, каквото си иска, понеже няма постоянна приятелка.
