Като стана дума за родители, тя доста се дразнеше и от господин и госпожа Евъргрийн. Съвсем ясно беше, че Марта е добре. Правеше повече секс от средно буйно съзряло зайче и никога през живота си не бе изглеждала по-добре — новата иМ прическа наистина иМ отиваше, както и новите дрехи и бижута. Но можеше ли да убеди в това господин и госпожа Евъргрийн? Ни най-малко. Те упорито продължаваха да звънят на Марта ежедневно, за да я питат как е. Тя най-подробно ги уверяваше, че е «много щастлива», но те не можеха да го приемат. Затова като капак на всичко звъняха на Елайза в службата, за да потвърди, че сестра иМ «наистина е добре, а не е опитва да ни щади, защото тя просто е прекалено грижовна и така нататък».
Мамка му, ами Елайза? Никой не се интересуваше дати тя е добре. Не се преуморяваше от секс, всъщност изобщо не правеше секс. Не профукваше едно малко състояние за дрехи всяка събота. Косата иМ не растеше от само себе си в стил: «О, толкова ти отива, защо винаги не я носиш така?». Всъщност ставаше точно обратното. Докато Марта експериментираше с по-небрежен външен вид, Елайза се опитваше да усмири буйните си коси. Прибързано се подстрига в жестоко къса прическа. Би трябвало да привлича вниманието към нежните иМ черти, само че вместо това изглеждаше все едно е била шест месеца в женски затвор. Не се получи и всеки път, когато се погледнеше в огледалото, иМ идваше да се разплаче.
Само защото беше напуснала Грег, не означаваше, че не тъгува за него. В крайна сметка бяха живели заедно четири години. Може и да не бяха женени, но то си беше почти същото. Във всяко отношение той беше първата истинска любов в живота иМ. Ако мъжете, с които се бе срещала след това, бяха представителна извадка, а се боеше, че е точно така, имаше сериозна опасност той да си остане и единствената любов в живота иМ.
— Здравей.
— Здравей.
Ето го. Стоеше на касата в «Бутс» и си купуваше крем за бръснене, все едно беше нещо съвсем нормално. Само че не беше. Не и когато видът му я остави без дъх, а дробовете иМ се свиха, сякаш бяха спуснати балони. Елайза беше ходила на осем срещи на вечеря и на шест обяда. Беше ходила на кино четири пъти, на концерт два пъти, два пъти на боулинг и дори бе изиграла една партия скуош, само че нито един от подходящите за съпрузи мъже, с които Марта я бе запознала, не бе станал причина в сърцето иМ да засвирят фанфари или дори да се почувства така, сякаш лети. Не изпита страст към нито един от тях.
Освен това изпълняваше.
— О, Грег! — наведе се да го прегърне, защото беше по-естествено да го докосне, отколкото да не го направи. Той изглеждаше и миришеше познато, но бе и някак странен. Познат като дома и странен като красива нова мебел вкъщи.
— Как си? — усмихна се той с характерната си широка ленива и леко крива усмивка. — Изглеждаш различно.
— А, да, косата. — Ръката иМ се стрелна, за да пипне онова, което бе останало на главата и. Дали изглеждаше по-зряла?
— Ново палто?
— Да, според теб дали подсказва, че отдолу се крие млад и многообещаващ изпълнителен директор?
— Не особено, Лайза. Всъщност не се сърди, обаче сякаш казва: «А, майка ти ли ти помогна да го избереш».
Тя се засмя и кимна.
— Е, като оставим настрана ужасната прическа и модния гаф, как си?
Би трябвало да се почувства обидена, ала не стана така.
— Добре съм. Добре, гот, много гот — промърмори.
Той отново се усмихна.
— Е, това е добре.
— А ти? — попита тя.
— Не съвсем зле, нали знаеш?
Не знаеше. Какво искаше да каже? Дали му липсваше? Дали сърцето му бе разбито? Или беше безразличен? Дали не се чукаше с някоя висока и едра нимфоманка, която би искала да иМ бъде добра приятелка? Защо иМ пукаше?
— Турнето, беше ли…
— О, да. Беше много забавно. Сега обаче отново се върнахме в действителността.
— В действителността ли? Продаваш шапки? — изкиска се тя. Прозвуча грубо, макар да не бе възнамерявала да стане така. Искаше забележката иМ да прозвучи забавно.
— На мен ми харесва — сви рамене Грег.
Елайза се почувства заслужено наказана и изпита желание да си върви. Винаги реагираше така на неудобните ситуации. Колко от мъжете, с които бе излизала досега, бяха казали, че харесват работата си? Нито един. Най-хубавото нещо, което ги бе чувала да изричат, бе, че «взимат добри пари» или че «поне се занимават с нещо»
Елайза тъкмо се канеше да се извини и да си тръгне, когато Грег попита:
— Как е Марта?
— А, значи знаеш.
— Знам.
— Много е добре.
Той изглеждаше озадачен.
— Позвъних и няколко пъти, за да видя дали не бих могъл да иМ помогна с нещо.
— Да, тя ми спомена, но няма причина да се тревожиш. Марта се чувства прекрасно. Наистина прекрасно — чука се и това иМ отива. — Отново изпита желание да се зашлеви. Как може да говори такива глупости? — Липсваше ми.
Например като тази глупост. Защото можеше да доведе само до:
— И ти ми липсваше.
А как отговаря човек на подобна реплика? Елайза погледна към торбите в магазина, оформени специално за предстоящите празници. Върху тях имаше пожелание «Щастлива Коледа и мирна Нова година». Нямаше ни най-малка вероятност това да се сбъдне за нея.
