В пет часа, след като изяжда парче кейк, всеки път в една и съща сладкарница, изчаквайки движението да не бъде толкова натоварено, Уилям се отправя към дома. Иска й се вместо това той да се насочи към Прайъри Клоуз (случи ли се нещо подобно, тя смята да го последва и да се постарае да го срещне на улицата, обяснявайки, че е искала да се пораздвижи). Но Уилям не слиза на друга спирка; слиза от омнибуса чак при вилите в Чепстоу.
Въпреки това, след като Уилям се завърне у дома, Шугър получава някои дребни възнаграждения за търпението си.
Първата вечер Уилям и Агнес излизат — поканени са на вечеря у лейди Бриджлоу, и тъй като нейният дом е отделен само с десетина други къщи от техния, те тръгват пеш — което позволява на Шугър да ги последва на дискретно разстояние. Тя отбелязва, че мъжът и жената вървят редом, но без да се докосват — те не само че не вървят подръка, но сякаш единият почти не забелязва присъствието на другия. Уилям върви с леко присвити юмруци и изправени рамене, като че ли събира сили да се изправи пред сериозно изпитание.
Часове по-късно той и съпругата му вървят отново към дома в мрака, пронизан от лъчите на фенерите. Разстоянието между тях като че ли е станало още по-голямо. Шугър, доволна, че дъждецът й дава повод да се скрие под чадърчето си, продължава да ги следва.
— Е, това беше извънредно приятна вечер — казва неловко Уилям, — както винаги.
Агнес не отговаря, продължава да върви механично до него, притиснала с ръка дясното си слепоочие.
— Главата ли те боли, скъпа? — пита Уилям.
— Не е нищо особено — отвръща тя.
В продължение на една минута вървят мълчаливо, после Уилям се разсмива.
— Онзи човек, Бънс — много е забавен, нали? Констанс действително има някои извънредно странни приятели.
— Да — съгласява се Агнес, и тъй като двамата са стигнали пред входната врата на дома си, Шугър ги подминава, прошумолявайки с полите си край тях. — Жалко само, че аз не мога да я понасям. Не е ли странно, че една аристократка може да се държи толкова раболепно и долнопробно?
Шугър е убедена, че Уилям не знае какво да отговори.
На следващата вечер Ракъмови си остават у дома. Шугър крачи наоколо, докогато й стигат силите, после спира файтон и се връща на Прайъри Клоуз. Когато се прибира, установява, че часът е едва осем и половина — тя бе убедена, че е към полунощ. Може би Уилям все пак ще дойде при нея! Тя крачи напред–назад из стаите като нервно животно, кръстосва по меките килими също така неспокойно, както кръстосваше улиците, докато накрая се предава и потъва в успокояващата прегръдка на топлата, обвита в пара вана.
На третата вечер обаче решението й да прекрати безделието и да се заеме със следене бива богато възнаградено. Уилям излиза от къщи по тъмно, сам, и спира файтон. Боговете са на страната на Шугър, защото втори файтон се появява почти незабавно след първия, така че не й се налага да се безпокои дори за миг, че Уилям ще й се изплъзне.
— Следвай файтона пред нас — нарежда тя на кочияша и той докосва ухилено с пръст периферията на шапката си.
Пътуването приключва в Сохо, пред един малък театър, наречен „Тюксбъри Палас“. Уилям слиза без да забележи Шугър, която също слиза на двайсетина ярда зад него; той плаща на своя файтонджия, а тя — на нейния. После тръгва напред под светлината на фенерите, оглежда се предпазливо, да не би наоколо да се навъртат джебчии, но не забелязва жената с воалетката зад себе си.
Какво ли търси Уилям тук, пита се Шугър. Всеизвестно е, че „Тюксбъри“ е място за срещи на хомосексуалисти, а ето че и двама добре облечени господа се насочват с протегнати ръце към него. За миг устните й се изкривяват от отвращение, но тя недоумява: възможно ли е тези червендалести мъже да са го примамили, та да избяга от леглото й? Невъзможно! Нейните изпълнения на беззвучна флейта са ненадминати!
Но само след минути недоразумението се изяснява. Въпросните двама мъже са Бодли и Ашуел, и тримата приятели са тук тази вечер, специално за да видят широко рекламираната атракция на „Тюксбъри“ — Унтан, „Паганини на педалите“, известен и като „единственият безрък цигулар на света!“.
Шугър се смесва с пъстрата тълпа от работници и елегантни познавачи, които чакат реда си, за да си платят входните билети. Въпреки че само двама души я делят от Ракъм и приятелите му, тя дочува само откъси от разговора им през шума на тълпата.
— … ако аз нямах ръце — тъкмо казва Ашуел, — … импресионист!
— Да! — възкликва Бодли. — Специални протези на мястото на ръцете, и едната стиска уверено четката!
Тримата започват да се смеят гръмогласно, въпреки че Шугър не намира нищо остроумно в дочутото. Изобразителното изкуство никога не е било една от силните й страни; всички онези Деви Марии и Марии Магдалени, събирани от госпожа Кастауей, по-скоро я отблъснаха от него. Сега, докато чака реда си да влезе в този долнопробен театър в Сохо, тя си казва, че трябва да поработи върху познанията си за живописта.
