Някой от прислужниците е запалил огън в камината, така че в стаята е все още студено, но поне търпимо. Докато Шугър пали лампите, Софи отива право към писалището и сяда зад него. Обувките със стегнато завързани връзки се полюшват на няколко инча от пода.
— Струва ми се, че е добре да започнем с диктовка — казва Шугър, докато вътрешностите й продължават да се бунтуват шумно. — Само няколко думи, за да видя как ще се справиш, докато си още полузаспала.
Софи не реагира на шегата; тя като че ли приема това като сериозен опит на Шугър да я залови неподготвена. Въпреки това изважда един бял лист, слага го пред себе си и чака да разбере какво ще бъде първото унижение.
— Котка — заявява госпожица Шугър.
Навела лице над листа, Софи написва думата. Мъничката й ръка държи неумело перодръжката, големите й очи блестят от старание да изпише красиво мастилените букви.
— Куче.
Ново потапяне на перодръжката. Разочаровано смръщване, когато мастилото капва и прави голямо петно върху първото „к“ — несъмнено това е очакваният капан! Втори опит.
— Господар.
Детето отново започва да изписва буквите — бавно и старателно, но доколкото Шугър може да прецени, изобщо не се колебае за правописа. Кого вземат тук всъщност на подбив?
— Господарка… ъъъ, не — момиче.
„Девица“, подсказва някакъв призрачен глас в главата на Шугър, някакъв лукав сатана с гласа на госпожа Кастауей. „Девица“.
— Ъъъ… — тя се озърта за някаква идея, — прозорец.
„Запазила съм я недокосната специално за вас, сър“.
— Мастилница.
„Уличница“.
Слънцето вече грее по-силно и пропъжда сенките от ъглите на занималнята, затопля застоялия въздух. Шугър попива овлажнялото си чело с ръкав. Никога не е предполагала, че диктовката е толкова трудна работа.
Цяла сутрин Софи Ракъм изпълнява това, което й се казва. Тя пише, чете на глас, слуша, докато гувернантката й чете басня от Езоп и избълбуква впоследствие поуката. По време на първия си официален урок по история тя е образец на послушание — госпожица Шугър повтаря фактите по пет-шест пъти, а Софи ги повтаря, докато ги запечата дълбоко — или не чак толкова дълбоко — в паметта си. Така Софи научава, че през първи век след Христа Лондон е бил основан от римляните, Йерусалим е бил разрушен от Тит, а Рим — изгорен по време на владичеството на Нерон. Запаметяването на тези голи факти не отнема повече от десет минути, и повечето от тях са прекарани в опити да се поправи неправилното произношение на Софи, която нарича Свещения град „Йесълим“. Но по някакъв начин преминава и останалата част от сутринта — Шугър оставя настрани книгата на Мангнал и се опитва да отговори на въпросите на Софи, предизвикани от урока, а те са както следва: Къде е бил Лондон, преди да го основат римляните; с какво „Йесълим“ е пречел на Тит и как се е запалил Рим, ако е валяло? После, след като съответните загадки са изяснени (в случая с Тит благодарение на чиста импровизация), Шугър трябва да отговаря на по-фундаментални въпроси като например какво е това век и откъде човек може да знае, че живее в него; а също така дали в Лондон има слонове.
— Ти да не би да си виждала слонове там? — пита закачливо Шугър.
— Никога не съм ходила в Лондон, госпожице.
По програма на обяд уроците на Софи трябва да бъдат прекратени и тя може да поиграе. В продължение на два часа Шугър също е свободна. Общоприетият в други семейства ритуал детето да се завежда на долния етаж, безукорно облечено и с гарантирано безукорно поведение, за да обядва заедно с родителите си, е непознат в дома на семейство Ракъм.
Яркото утринно слънце е отстъпило място на дъжд. Роуз им донася порции от храната, която се сервира долу (на кого? — пита се Шугър) и отново изчезва. Уроците ще бъдат подновени в два следобед и Шугър копнее за отдих, дори само за да може да се справи с дребните физически неудобства — краката й са изтръпнали и премръзнали, изпотила се е под мишниците, задникът я сърби и щипе. Докато яде пудинга от моркови, тя прехвърля наум речника си за по-приемлив синоним на „задник“ — „анус“ също звучи грубо, но сигурно й убягва някоя дума с напълно безобидно и изискано звучене, която може да бъде произнесена в прилично общество. Нищо подходящо не й хрумва. Ще се наложи да прочисти речника си, ако иска да бъде годна за гувернантка. Колкото и слаб да е интересът, който Уилям проявява към дъщеря си, той със сигурност ще се възмути, ако разбере, че е научила груби думи.
— Бъди добричка, Софи — казва тя, преди да заключи детето в детската стая — или по-скоро в занималнята.
—
— Много добре, Софи — казва Шугър и затваря вратата зад себе си.
