„Моя скъпа, моя най-обична света Тереза,
Толкова голям грях ли е да мразиш баща си, ако той не ти е истински баща? Така го мразя, че когато помисля за него, зъбите ми като че ли пробиват дупки в устните ми. Той е злодей и е омагьосал мама, за да забрави милия ни Татко, и сега тя го гледа като куче, което чака да му подхвърлят месо. Тя не може да види това, което виждам аз — жестокостта в очите му и усмивката, която изобщо не е усмивка. Не знам какво ще стане сега с нас, защото той ни забрани да ходим на църква — на Истинската Църква — и вместо това ни отведе в неговата си църква, а всичко там е безсрамна измама. Почти никой не е облечен както трябва за църква и всичко е толкова обикновено, имат дори някакъв «Обикновен молитвеник»30. Неми се вярва, скъпа ми света Тереза, някога да си виждала как изглеждат отвътре тези места. Там, където би трябвало да има статуя на Светата Дева, е празно, пък и няма какво да отнесеш със себе си у дома, когато си тръгваш от църква, освен някакво писмо, с което просят пари за ремонт на църковната камбанария. Баща ми, новият ми баща Лорд Ънуин казва, че било същото като в предишната ни църква, само дето четели молитвите на английски, на който говорела и Кралицата, но той не разбира (или се преструва, че не разбира) — нали ако дори само една малка думичка от някое заклинание не бъде произнесена правилно, заклинанието не действа изобщо, като във — «Вълшебната гора на Колумбина», когато Колумбина забравя да каже «забда ханифа» и изгубва крилете си. Лорд Ънуин мрази Църквата и Светата Дева и всички Светци, и казва «да не чувам вече подобни глупусти в моята къща», и като казва «глупусти», има предвид теб, Света Тереза.
Защо вече не искаш да говориш с мен? Дали стените на тази тъжна нова къща не позволяват на гласа ти да стигне до мен? Не мога да повярвам, че той е по-силен от Теб. Ако не можеш да разговаряш с мен на висок тас, опитай се поне да ми прошепнеш нещо, когато госпожица Пит ме извежда на разходка, а може би ще сториш така, че Твоят отговор да се появи на тази страница утре сутринта (или на следващата, защото тук не остана място). Ще оставя писалката в мастилницата, но моля те, не разливай мастилото, защото госпожица Пит (новата ми гувернантка) е много строга.
О, да, ти сигурно искаш да разбереш въпросите ми, а те са: Къде е отишъл моят скъп Татко и кога ще мога да го видя отново? Освен това, още колко време този зъл човек ще държи мама и мен в своя власт? Той казва, че трябва да замина в училище за Млади Дами, колкото е възможно по-скоро. Много се страхувам, защото ако замина, това означава, че трябва да изоставя мама, а доколкото съм чувала, в училище се остава много дълги години. Освен това не искам да ставам Млада Дама, защото на тях не им позволяват да играят с обръчи, а вместо това трябвало да се омъжват.“
