„Мило дневниче,
Приятно ми е да се запознаем. Казвам се Агнес Пигот, или по-скоро се казвах така, но сега…“
Следващата записка, без дата, очевидно е писана в състояние на трескав изблик. Тя изпълва две страници и продължава още малко.