Напоследък горкичката Летиция е започнала да мирише, пише Агнес на последната страница в поредния си дневник. Какво нещастие, да си грозна, а на това отгоре и да миришеш! Но аз съм прекалено добре възпитана, за да й го кажа. Да благодарим на Бога за доброто образование, защото то ни учи да пестим чувствата на себеподобните си. Ако само всички момичета на този свят можеха да учат в Абътс Лангли, колко прекрасен би бил светът — никой никога няма да се кара, и всички ще знаят точно как трябва да се държат. Съществува ли някое
Поклащайки невярващо глава, Шугър затваря тетрадката и взема следващата по хронологичен ред.
Liebes Tagebuch, прочита тя. Ich hatte einen zehr ermüdenden tag. Welche Erleichterung zu dir zusprechen…34
Шугър захлопва тетрадката и духва свещта.
Но нека оставим за известно време пожълтелите страници на миналото. Животът в настоящето си продължава и много скоро ще настъпи 1876 година.
Като изключим мнението на Клара, че домът на Ракъмови е същинска лудница, ноември преминава съвсем спокойно. Изгревът и залезът на слънцето се сменят в предопределените интервали, а къщата в Чепстоу не кънти от викове или разправии. Срокът на официалния траур след смъртта на Хенри Ракъм е изтекъл и всички отново се обличат в жизнерадостни цветове. Поднасяните ястия се оценяват като добри постижения на готвачката; прислужниците си вършат работата, без да се налага да бъдат упреквани или уволнявани. Уилям прекарва дните си в планове — иска да постигне най-печелившата Коледа за парфюмериите „Ракъм“, една Коледа, която ще покаже на съперниците му колко много се е развила тромавата фирма, която пое от баща си. Агнес продължава да споделя новопридобитото познание с „Книгата“ и не проявява и най-далечно желание да изкопае дневниците си, въпреки че от време на време й дожалява, като си ги представи как набъбват от влага в студената, мръсна пръст. Наскоро, когато я посети госпожа Викъри, тя удиви много въпросната дама, защото вместо да се възползва от визитата й, за да поклюкарстват, тя я запозна подробно с чудесната книга на господин Алън Кардек „Светото писание, обяснено от духове“.
Що се отнася до Шугър, страховете й, че няма да се справи с обучението на Софи, почти изчезнаха. Бе си представяла капризи, нахално и жестоко поведение — все неща, които се случват в романите, когато нещастните гувернантки ридаят от претърпените унижения — но отново се оказа, че романите грешат, а ученичката й е толкова интелигентна и послушна, че никой учител не би могъл да иска нещо по-добро. Софи дори я гледа с нещо подобно на страхопочитание, дори да е само заради чудодейната й сила, с която я излекува от нощното напикаване. Всяка сутрин Софи се буди в топло, сухо легло, и примигва удивено, без още да може да повярва в чудото. Каква изключителна личност трябва да е госпожица Шугър, щом знае всичко за Римската империя, а същевременно може да направи така, че друг човек да не се напишква в леглото!
Шугър се гордеете този свой успех повече, отколкото се е гордяла с което и да било свое постижение. Възпалението от урината е преминало, и сега между пълничките бедра на Софи се вижда само една бледорозова цветна пъпка. Така и трябва да бъде. Така трябва да бъде винаги.
Шугър се наслаждава на възхищението на детето, и всеки следобед й преподава правописа на десет нови думи. Дори се осмели да напише бележка на Уилям, подписана от „госпожица Шугър“ — но в нея не го умоляваше да я посети в леглото, а молеше скромно да бъдат закупени още книги за учебната стая. Пъхването на бележката под вратата на кабинета й приличаше на весела шега, нещо като пръскането на вода от интимните части.
За нейно учудване смелостта й бе възнаградена в рамките на трийсет и шест часа. Когато двете със Софи влязоха полузаспали в учебната стая през поредната дъждовна утрин, на писалището ги очакваше някакъв тайнствен пакет.
— Ах! — възкликва Шугър, докато сваля кафявата хартия. — Ето и книгите, за които бях помолила Уи… баща ти.
Софи я гледа ококорено, впечатлена не само от хубавите нови томчета, но и от поредното доказателство за близостта между госпожица Шугър и загадъчния й баща.
— Това… подарък ли е? — пита детето.
— Съвсем не — обяснява Шугър. — Книгите са крайно необходими за твоето обучение.
