Още докато думите се изплъзват от устните й, тя съзнава грешката си; един мъж трябва да бъде обсипван постоянно, неуморно с ласкателства, за да не започне да се държи зле; дори само една небрежна забележка може да сложи край на и без това оскъдното му търпение. Ако едно момиче държи на острия си език, единственият й шанс е да изгради кариерата си върху това — като Ейми Хаулет.
— О, Уилям, прости ми, моля те — казва тя умолително и покрива лицето си с ръце. — Ужасно съм уморена — а и ти също.
Най-сетне той пристъпва към нея и я прегръща. Притиска я здраво, книгата на Агнес пада на пода; скулите им се удрят една в друга. И двамата се притискат все по-силно един в друг, докато остават почти без дъх. Долу се разнася остър звън.
— Кой може да бъде? — ахва Шугър.
— О, търговци и всякакви хрантутници — отвръща той, — идват да си вземат коледните подаръци. Ще им се наложи да дойдат още веднъж, когато Роуз е успяла да се посъвземе.
— Сигурен ли си? — пита тя, защото звънът продължава упорито.
— Да, да — казва нервно Уилям. — Клара е при Агнес — наблюдава я неотклонно, така отблизо, както аз виждам теб сега.
— Но нали каза, че си разрешил на прислужниците да…
— На всички с изключение на Клара; щом тази кучка отказва да даде сънотворно на Агнес и да я заключи в стаята, най-малкото, което може да стори, е да остане при нея! — преценил, че думите му прозвучават доста коравосърдечно, той допълва: — Не виждаш ли, че не е възможно нещата в тази къща да продължават по същия начин!
— Съжалявам, Уилям — казва тя и започва да го гали по рамото. — Единственото, което мога да направя, е да се старая да изпълнявам ролята си възможно най-добре.
За свое облекчение тя вижда, че е налучкала верния тон. Той продължава да я притиска здраво към себе си и да въздиша тежко, докато напрежението постепенно напуска тялото му и той решава да се изповяда.
— Имам нужда от твоя съвет — прошепва той настоятелно. — Трябва… трябва да взема едно извънредно важно решение. Най-тежкото решение в моя живот.
— Да, любов моя?
Обвил с ръка кръста й, той се прокашля и най-сетне думите рукват от устата му толкова бързо, че звучат почти нечленоразделно:
— Агнес е луда, луда е от години, положението вече е извън контрол и накратко казано… да, накратко казано, мисля, че трябва да се махне оттук.
— Как да се махне?
— Да я пратя в лудница.
— Аха — тя отново започва да гали раменете му, но чувството за вина го прави толкова мнителен, че краткото й трепване му въздейства като плесница.
— Там могат да я излекуват — казва той с настоятелността на човек, който се опитва да се убеди сам в това, което говори. — Там ще бъде под постоянно наблюдение, има лекари, има медицински сестри. Ще се върне у дома като нов човек.
— И за кога си… уговорил…
— Прекалено дълго отлагах! За двайсет и осми, дяволите да го вземат! Доктор Кърлоу предложи да… ъъъ… съпроводи Агнес до това място. Казва се санаториум „Лабоуб“ — и добавя със странно сладникав тон: — в Уилтшър — като че ли самото споменаване на местността отхвърля всякакви подозрения в благонадеждността на санаториума.
— Но ти вече си взел решение — казва Шугър. — Какъв съвет искаш тогава от мен?
— Искам да знам… — той скрива със стон лице в шията й. — Искам да ми кажеш… всъщност… че не съм… — тя чувства как челото му се сбръчква, чувства през тъканта на роклята как той стисва челюсти. — Искам да ми кажеш, че не съм чудовище! — изплаква той, разтърсван от мъчителни конвулсии.
Шугър започва да милва косата му много нежно, едва доловимо, и да го обсипва с целувки.
— Стига, стига — гука тя. — Направил си всичко по силите си, любов моя. Постарал си се да направиш най-доброто, както си правил винаги, от мига, когато си се запознал с нея, убедена съм в това. Ти… ти си добър човек.
От гърдите му се откъсва висок стон, изпълнен едновременно със скръб и с облекчение. Точно това искаше от самото начало — затова я повика тук от занималнята, за да чуе от нея тези думи. Шугър го притиска здраво към себе си, а душата й изгаря от срам; тя знае, че никога — нито когато е допускала доброволно да я унижават, нито когато се е преструвала, че приема с наслада някакво извращение, не е падала толкова ниско.
— Ами ако Клара разкаже на Агнес какво си намислил? — гаден въпрос, но тя трябва да го зададе, и без това е затънала в предателството, какво значение има дали ще утежни вината си? В устата си чувства парещия вкус на съучастничеството — облизва устни, по които е полепнала отровната слюнка на лейди Макбет.
— Тя не знае — измънква Уилям, заровил лице в косите й. — Не съм й казал.
— Но какво ще стане, ако на двайсет и осми…
Уилям се изтръгва от прегръдките й и започва да крачи напред-назад. Погледът му е мътен, раменете — превити, той постоянно трие нервно ръце.
