Скъпи Клайд,
Вече съм почти готова да си легна, но искам да ти пиша няколко реда. Толкова се уморих от пътуването, че малко остана да се разболея, докато стигна. Преди всичко не ми се искаше много да си дойда (самичка), както знаеш. Чувствам се твърде разстроена и несигурна във всичко, макар и да се мъча да не се чувствам тъй, след като сме съставили нашия план и ти ще дойдеш да ме вземеш, както обеща.
Когато стигна дотука, макар и да изпита отвращение при мисълта за окаяния полуселски свят, в който живееше тя, все пак поради злощастната и неразривна връзка на Робърта с тази среда у него се събудиха едновремешните угризения на съвестта и съжаление към нея. Защото в края на краищата вината не беше нейна. Тя можеше да очаква толкова малко, нищо, освен работа или някоя безинтересна женитба! За първи път от много дни насам и в отсъствието на двете беше способен да мисли ясно… и да изпитва дълбоко, макар и мрачно съчувствие. Защото останалата част от писмото гласеше:
Но тук е много хубаво сега. Дърветата са тъй прекрасно зелени и цветята са нацъфтели. Чувам пчелите в овощната градина всеки път когато доближа южните прозорци. Когато тръгнах насам, вместо да се прибера направо вкъщи, реших да спра в Хоумър и да се отбия у сестра си и зетя, защото кой знае кога ще се наканя пак, ако изобщо се наканя, понеже съм решила, че ще ме видят или като почтена жена, или няма да ме видят никога вече. Не бива да си помислиш, че имам пред вид нещо лошо или грозно. Просто ми е тъжно. Те си имат такава уютна квартирка там, Клайд — хубави мебели, грамофон и всичко друго, и Агнес е така щастлива с Фред. Надявам се да бъде винаги щастлива. Неволно си помислих колко хубаво бихме могли да се наредим, ако се бяха сбъднали мечтите ми. И, кажи-речи, цялото време, докато бях там, Фред все ме закачаше защо не съм се омъжила, та най-после му казах: „Добре де, Фред, отде знаеш, че няма да го направя след някой и друг ден? Хубавото идва при онзи, който има търпение, нали знаеш?“ — „Е, да, но да не останеш само с чакането“ — веднага ме захапа той в отговор.
Наистина много се зарадвах да се видя пак с мама, Клайд. Тя е такава любеща, търпелива и все гледа да ти помогне. Най-добричката, най-скъпата майка, каквато е имало някога на света. И никак не ми се ще с нещо да я огорча. И Том и Емили също. Всяка вечер, откакто съм тук, им идват приятели на гости и те ме канят и аз да се забавлявам с тях, но не съм чак толкова добре, за да правя всичко, каквото искат да правя: да играя на карти и разни игри… да танцувам.
На това място Клайд не можа да се въздържи да не си представи в доста подсилени краски сиромашкия семеен живот, в който участваше и Робърта и който той толкова неотдавна беше видял: тази разнебитена къща! Тези полусрутени комини! Недодялания й баща! И ако противопоставеше това писмо на онова другото, от Сондра!
