Именно контрастът, който представляваха тези две картини, го доведе до окончателното решение, че никога няма да се ожени за Робърта — никога! — нито дори ще отиде при нея в Билц, нито пък ще я остави да се върне при него тук, стига да може да го предотврати. Та нали неговото отиване или неговото връщане ще сложи точка на всичките радости, които тъй отскоро изживява тук във връзка със Сондра… ще направи невъзможно за него да прекара това лято заедно със Сондра на Дванадесетото езеро… ще направи невъзможно двамата да избягат и да се оженят! Нима няма никакъв изход от това изпречило се пред него страшно затруднение?
И след като намери писмата в стаята си, когато се върна от работа една топла юнска вечер, обзет от отчаяние, той се хвърли върху леглото си и малко остана да застене. Какво нещастно положение! Какъв ужасен, почти неразрешим въпрос! Няма ли някакъв начин да я убеди да замине… и там да остане… може би да си остане по-дълго у дома, а той да й праща по десет долара седмично, дори по дванадесет половината от заплатата си? Или не може ли да отиде в някое от съседните градчета… Фонда, Гловърсвил, Скинектъди… още не е толкова напреднала и може спокойно да се грижи сама за себе си, да вземе под наем стая и да си живее там тихо и спокойно до съдбоносния ден, когато ще може да отиде при някой лекар или сестра? Той би могъл да й помогне да намери такъв лекар или сестра, когато му дойде времето, стига тя да се съгласи да не споменава името му.
Но и тази история: да иска от него да дойде в Билц или да се срещне с нея, и то до две седмици, а дори и по-рано! Няма да отиде, няма да отиде! Ще направи нещо отчаяно, ако тя се опита да го накара… ще избяга… или… може би ще отиде горе на Дванадесетото езеро, преди да му е дошло времето да отиде в Билц или преди тя да реши, че му е дошло времето, и ако успее, ще убеди Сондра… но, о, какъв безумен, какъв безумен риск е това!… Да избяга и да се омъжи за него, макар и да не е още съвсем навършила осемнадесет години… и тогава… и тогава… като са женени и нейните родители не могат да ги разведат, а Робърта не може да го намери и може само да се оплаче… добре де, не може ли той да отрече… да каже, че не е така… че никога не е имал с нея никакви отношения освен онези, които всеки началник на отделение би могъл да има с всяко момиче, което работи при него. Не се беше запознавал с господин и госпожа Гилпин, нито беше ходил с Робърта при този доктор Глен край Гловърсвил, пък и тя му беше казала на времето, че не е споменавала неговото име.
Но каква дързост трябва да имаш, за да се опиташ да го отречеш!
Колко смелост ще трябва да има.
Да имаш смелостта да се изправиш лице срещу лице с Робърта, когато, както знаеше, да посрещне твърдия, обвиняващ, ужасен, чист поглед на сините й очи, ще бъде най-трудното нещо на света. Дали ще може да го направи? Дали ще има смелостта? И ако има, дали всичко ще свърши благополучно? Дали Сондра ще му повярва… след като се научи?
Но все пак, ако прибегне до това хрумване, независимо дали в края на краищата ще го изпълни, или не, дори и да отиде на Дванадесетото езеро, трябва да пише на Сондра и да й обади, че ще дойде. И това направи незабавно — писа й страстно и с копнеж. Същевременно реши на Робърта да не пише изобщо. Може да поръча междуградски разговор — тя му беше казала наскоро, че наблизо един съсед имал телефон и ако по една или друга причина му се наложи да влезе във връзка с нея, можел да го използва. Защото да й пише за всичките тези неща, дори и по най-предпазлив начин, значеше да й даде в ръцете, и то тъкмо сега, точно този тип веществено доказателство, каквото ще й трябва най-много, особено щом е тъй твърдо решил да не се жени за нея. Какво измамничество, всичко това! Това е низко и подло без съмнение. От друга страна, само да се беше съгласила Робърта да бъде малко по-отстъпчива, никога и през ум нямаше да му мине да си послужи с такъв долен и безчестен план. Но Сондра, Сондра! И голямото имение, разположено на западния бряг на Дванадесетото езеро, за което му беше писала. Колко красиво трябва да е! Не, той не може да постъпи другояче! Трябва да действа, да действа според плана си! Трябва!
И веднага скочи и отиде да изпрати писмото до Сондра. А понеже беше излязъл, купи вечерен вестник с надеждата да поотвлече мислите си с местни новини за всички, които познава: там, на първата страница на излизащия в Олбъни „Таймз Юниън“, имаше съобщение, което гласеше:
ТРАГИЧНА ДВОЙНА ЗЛОПОЛУКА НА ЕЗЕРО ПАС. ПРЕОБЪРНАТО КАНУ И ПЛАВАЩИ ШАПКИ ПОДСКАЗВАТ ВЕРОЯТНАТА ЗАГУБА НА ДВА ЖИВОТА. В КУРОРТА БЛИЗО ДО ПИТСФИЙЛД НАМЕРЕН ТРУП НА НЕИЗВЕСТНА ДЕВОЙКА. ТРУПЪТ НА ДРУГАРЯ Й ОЩЕ НЕ Е ОТКРИТ.
