Ето защо сега за сега без никакъв друг план, макар и с големи опасения и тревожни предчувствия, понеже, доколкото можеше да види, Клайд се държеше с пълно безразличие, тя прие всичко това. И в такова настроение подир още пет дена, след като писа на родителите си, че ще се прибере у дома най-малко за две седмици, за да си ушие една-две рокли и малко да си почине, тъй като не се чувства много добре, Робърта замина за Билц и Клайд я изпрати до Фонда. Но доколкото това засягаше него и понеже нямаше всъщност никакъв определен или приемлив план за действия, важно му се виждаше само мълчанието — мълчанието беше единственото съществено нещо сега, така че дори при надвисналата над него заплаха на бедствието да може да мисли все повече и повече, и повече, без да е принуден да върши каквото и да било, без нито за миг да се измъчва от мисълта, че Робърта в нервно, потиснато или невменяемо състояние ще каже или ще направи нещо, и в случай че му хрумне някоя блестяща идея или план във връзка със Сондра, ще му попречи да ги осъществи.
А горе-долу по същото време Сондра му пращаше весели бележчици от Дванадесетото езеро и описваше какво може да очаква, когато дойде там малко по-късно. Синя вода… бели платна… тенис… голф… езда… разходки с автомобил. Пишеше му, че била наредила всичко с Бъртин. И целувки… целувки… целувки!
Две писма, дошли едновременно по това време, само подчертаха трудността на цялото положение.
Клайди-Майди,
Как е мънинкото ми? Всичко наред? Тук е направо великолепно! Има вече сума хора и всеки ден пристигат все повече. Казиното и игрището за голф на Боровия нос са открити и гъмжат от хора. Чувам как Стюърт и Грант тръгват с моторниците си към протока Грей. Трябва да побързаш да дойдеш тук, скъпи. Твърде е хубаво, за да ти го опиша с думи. Зелени пътища, по които да препускаш в галоп, плуване и танци в Казиното от четири часа всеки следобед. Току-що се връщам от чудно галопиране с Дики и следобед пак ще го яхна, за да изпратя тези писма. Бъртин каза, че ще ти пише днес или утре и ще те покани за които решиш събота и неделя или когато ти поискаш, тъй че щом Сондра ти каже „ела“, ще дойдеш, чуваш ли, иначе Сондра ще те наплеска, много. Лошото ми добро момченце!
Много ли работи то в омразната лоша фабрика? Сондра иска то да бъде тук при нея. Бихме яздили, карали кола, плували и танцували. Да не забравиш ракетата си за тенис и стиковете за голф. Казиното има чудесно игрище.
Тая сутрин, както яздех, едно птиче хвръкна точно изпод краката на Дики. Той се подплаши и препусна и клоните понашибаха Сондра. Не го ли е жал Клайди за неговата Сондра?
Тя му пише сума бележки днес. Следобед да не пропусне заминаването на пощата долу. Сондра и Бъртин, и Найна отиват в Казиното. Не ти ли се иска и ти да бъдеш там? Бихме си потанцували „Тоди“. Сондра е луда за тая песен. Но сега трябва да се облече. Утре ще ти пиша пак, лошото ми момче. А когато получиш писмо от Бъртин, да й отговориш веднага. Виждаш ли всичките тия точки? Целувки! Големи и мънички. Всичките за лошото момче. И да пишеш на Сондра всеки ден и тя също ще ти пише.
Още целувки!
И Клайд отговори с готовност в същия дух и същия час. Ала почти със същата поща, поне в същия ден, дойде следващото писмо от Робърта:
